Успя ли Германия да се справи с бежанците?

Нека поставим под лупа най-важния въпрос: Успяват ли бежанците и мигрантите постепенно да стъпят икономически на краката си? Да започнем с числата и фактите. През лятото на 2015-а година  477 000 души поискаха политическо убежище в Германия, през 2016-а кандидатите за убежище бяха вече 746 000. Страната преживя най-големия приток на мигранти след Втората световна война. Повечето идваха от Сирия, Афганистан, Ирак, Иран и Еритрея. Мнозинството от тези хора бяха на възраст над 18 години, тоест - късно за общообразователно училище. За тях трябваше да се потърсят други варианти за навлизане в професионалния живот. През 2015-а година в Германия незаетите места за професионално обучение бяха цели 37 000. С участието на търговските и стопански камари, на предприемачите, на Министерството на икономиката, на Агенцията по труда и държавните власти в Германия бързо възникнаха редица инициативи с една обща цел: да се осигури професионално образование на стотиците хиляди новопристигнали.

Посоката е по-скоро правилна

Според статистиката, в момента в Германия живеят 1,8 милиона души, които - официално или не - попадат в категорията "бежанци". 44 процента от тях са на възраст между 16 и 35 години. 457 700 са регистрирани като "търсещи работа", в това число влизат и хората, посещаващи курсове за интеграция. 360 000 работят и плащат данъци и осигуровки. През 2016-а година малко над 10 000 са се записали да следват. Като се има предвид, че близо половината от тези 1,8 милиона по обективни причини не могат да излязат на трудовия пазар, статистиката изглежда дори благоприятно. Или поне отговаря на реалистичните очаквания. Както коментира "Ди Цайт": "В общи линии посоката е правилна".

Агенцията по труда съобщава, че в момента професионално обучение получават 55 000 души от осемте държави, от които в Германия пристигнаха най-много хора. Бройката не изглежда особено голяма, но интеграцията е маратон, а не спринт. Доказва го трайният ръст на бежанците, получаващи професионално образование - през 2015-а година те са едва 6 600. Освен това нека не забравяме, че през първите години много от тези хора търсеха най-вече някакво временно препитание, за да издържат себе си и семействата си, а и да пращат пари на близките в своите страни. И не им беше много до професионално обучение. Все повече от тях обаче стигат до извода, че е важно да получат стабилна професия. Окуражаващи са и резултатите от това обучение. Броят на мигрантите и бежанците, прекъснали преждевременно курсовете за професионална квалификация, е съвсем малко по-висок от този на германците. 76 процента от новопристигналите съумяват успешно да положат заключителния изпит, докато при германците този процент е 92 на сто. Всичко това дава повод за сдържан оптимизъм.

Най-важни са езиковите курсове

Пред пет години Херберт Брюкер от Института за проучване на трудовия пазар и професиите IAB беше сред трезвите гласове в дискусията за професионалното бъдеще на бежанците и мигрантите. Тогава той прогнозира, че ще минат поне пет години, докато половината от тези хора намерят работа. И се оказа прав. В момента точно половината от трудоспособните новопристигнали хора вече имат работа: 52 на сто са квалифицирани кадри, 48 процента са обслужващ персонал.

В условията на избухналата пандемия обаче новите мигранти и бежанците в Германия се оказаха особено засегнати. Много от тях, които дотогава работеха в хотелиерството и ресторантьорството, изгубиха работните си места. Други пък все още треперят за бъдещето на професионалната си квалификация. Този път обаче Херберт Брюкер е оптимист. Пред "Ди Цайт" специалистът по миграция казва: "Постигнахме много, но имаме и още много работа. Най-важното в момента са езиковите курсове, насочени към практикуването на професия. Точно от това имат остра нужда много мигранти и бежанци", категоричен е експертът.

И така: Справи ли се Германия? Да, с притока на бежанци и мигранти страната се справя добре, но усилията продължават. А как ще изглежда трудовият пазар след пандемията - това в момента още никой не може да каже.