Упадъкът като лайфстайл
30 март 2010“Кандидат-студентите по журналистика писаха за дупките. Това бе темата, която се падна на предварителния изпит по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Из новините на в. “Дневник”.
“Първата и най-лесна, защото е и най-конкретна, асоциация при произнасянето на думата дупка е път някакъв: улица, шосе, магистрала. Вървиш пеша или пътуваш из България, из селата, градовете и столицата й, и си въобразяваш не преживени бомбардировки, не дори лунен пейзаж – а само необратима заседналост в едно мърляво наникъде. Всъщност не си и въобразяваш, не ти е позволено дори да си остроумен скептик, едно към едно е, дупка до дупка – окото ги вижда, ръката може да ги пипне. Но една мисловна крачка встрани и вече си в друго асоциативно пространство - бюджетното.
Имена и статистики на дупки
Представяш си какво миньорско копаене е копало предишното правителство, за да зейне ямата на държавното безпаричие. За илюстративен материал служат разни обекти като “Белене”, “Цанков камък” и прочие. Но стъписал се от експертно и лаишко вайкане към днешна дата, току вземеш, че се усъмниш и в компетентността на тези, които сега трескаво умуват как да вържат двата края. Вече никакви мерки, подхвърляни на масата за преговори, прибирани от същата тази маса и отново изваждани не ти вдъхват доверие, заглождва те гадничкото подозрение, че бюджетната дупка няма напълване, дори да я репризират не умеят.
Затова отиваш още по-надалеч, задаваш си въпроса не съществуват ли и невидими дупки, кои са те, защо така всепоглъщащо продължават да всмукват енергия и милиони обществени средства, а никой не ги закопава. Четеш статистики, които сочат, че държавата издържа 35 изпълнителни агенции, и други 37 агенции и комисии, и 23 звена, и 45 съвета плюс неизвестен брой междуведомствени комисии. И тъкмо да си кажеш, да, това са хрантутниците, които влача като камък на шията си и току скочи някой пролеткултовец и ти посочи паниците на лекарите, много пълни били, от тях да вземем. Но насреща му се възправя виден капиталист и предлага повсеместна приватизация на последните изостанали обществени трошици и камъчета, та и НДК чак. И вече не знаеш кому да вярваш, освен на дупката в собствения си джоб.”
От изпити към изпитания
Ето така бих могла да започна съчинението си, ако се явявах на пробен изпит по журналистика. Но вече съм на възраст, в която научих, че колкото повече изпити си взел в живота си, толкова повече изпитания ти предстоят, защото България е страна на дупките, а не на върховете.
Поне това да си кажем през Страстната седмица: знаеш ли и можеш ли тук, успяваш ли, настърчаваш ли над другите с духовния си статус, интелект или дарба, вече си излишен, пренебрегнат, изолиран, нечут, запратен в девета глуха, сврян в миша дупка, за да не се пречкаш в разгула на посредствеността, в управленската и народна разпищоленост, в надменното всезнайковство и намусения мързел, които ни добутаха до лайфстайла на днешния масов упадък.