Унгария срещу останалия свят
19 март 2012Националният празник на Унгария на 15 март беше добър повод за силни думи. И премиерът Виктор Орбан не пропусна да ги изрече: "Унгария не е колония", заяви той и определи международната критика и наказателните мерки на ЕС срещу страната му като "външен диктат".
Думите му зарадваха около 200 000 негови привърженици, които се бяха стекли миналия четвъртък пред сградата на парламента в Будапеща. Но не и онези 100 хиляди привърженици на опозицията, излезли на паралелен протест срещу курса на унгарския премиер. Така тъкмо в деня на националния празник пролича разцеплението, характеризиращо днешното унгарско общество.
Катастрофално наследство
"Човек не бива да остава с впечатлението, че в Унгария всичко е тръгнало на зле - това не е вярно", предупреждава Ханс Кайзер, който от шест години ръководи унгарското бюро на германската фондация "Конрад Аденауер". Но той също е съгласен, че е налице деформация, която според него засяга "цялата социална и културна ситуация".
Така виждат нещата и в Брюксел, където гледат със загриженост влошаващите се икономически показатели на бившата "европейска отличничка". Факт е обаче, че Орбан носи само част от вината за катастрофалното бюджетно положение на Унгария. Далеч повече дългове натрупаха предишните социалистически правителства на страната, които Кайзер нарича "едно абсолютно катастрофално наследство".
Като последица от това на изборите през 2010 партията на Орбан - Фидес, постигна невиждана победа и оттогава управлява с мнозинство от две трети. Социалистите бяха жестоко наказани, либералите са в задънена улица, а за ужас на мнозина като трета сила в парламента се настаниха депутатите на дясноекстремистката партия Йоббик. За тях Кайзер казва, че са много опасна сила, която изобщо не е в състояние да играе ролята на смислена опозиция. В момента няма ръководна фигура, която би могла да обедини пъстрата сбирщина от опозиционни партии и граждански групировки в Унгария.
Грижи за имиджа
За Орбан това означава, че може да прави политика почти без никаква съпротива. Той това и прави - прокара повече от 300 нови закона, включително силно оспорвания медиен закон, който под натиска на Брюксел малко бе посмекчен. Орбан оряза освен това правомощията на Конституционния съд. Критика предизвика и новата конституция, в която например от названието на страната е зачертано определението "република".
Но колкото и вътре в Унгария да бие националистическият тъпан, правителството на Орбан изглежда осъзнава, че трябва да се грижи и за имиджа си на международната сцена. Напоследък министър-председателят дава вид, че е отворен за критика: "Може да се разговаря за всичко", повтаря той и добавя: "Ние не желаем да изостряме конфликта с ЕС". Затова на обвиненията той не реагира вече със секирата, а с умели контрааргументи. Пресен пример за такова поведение е забележката му, че правителството му било избрано от народа, което не можело да се твърди за Европейската комисия.
Автор: К. Даман, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов