Украйна и Чечения: нещата се повтарят

Александър Черкасов от правозащитната организация „Мемориал” вече 25 години изучава конфликтите на територията на бившия Съветски съюз. Той е бил в Нагорни Карабах, в Приднестровието, в Чечения, в Грузия, а сега и в Източна Украйна. Черкасов твърди, че особено много паралели съществуват между конфликтите в Чечения и в Донбас:

„Киев копира онова, което Москва вършеше в Чечения преди 15-20 години. Сепаратистките тенденции може и да са възникнали по различен начин, но поведението на държавите е едно и също. В Северен Кавказ официално нямаше война. Тогава се твърдеше, че там вилнеят въоръжени банди, които трябва да бъдат разоръжени в рамките на антитерористична операция. Същото се случва и в Донбас. Защо ли? Много е просто. Държавата предпочита да действа в рамките на полицейска операция, защото тогава има повече права и по-малко отговорности, отколкото по време на война.”

"Доброволци" имаше и в Чечения

Черкасов припомня, че по време на война са валидни определени правила, ограничаващи държавата - например при използването на артилерия. Днес Киев не желае да спазва тези правила - както и Русия не желаеше да ги спазва навремето в Чечения, казва правозащитникът. Но днес в Източна Украйна и руското правителство повтаря вече познати ходове. През 1990-те години Кремъл дълго време се опитваше да скрие факта, че руски войници се бият в Чечения. Григорий Явлински от опозиционната партия „Яблоко” си спомня:

„На 26 ноември 1994 година неизвестни лица без опознавателни знаци навлязоха в Грозни. Тогава ги наричаха „доброволци” или „народно опълчение”. Всъщност обаче това бяха дегизирани руски офицери без документи. Бунтовниците ги заловиха и поставиха ултиматум: ако Русия признае, че това са руски военнослужещи, пленниците ще бъдат освободени; в противен случай ще бъдат разстреляни като наемници. Руският министър на отбраната, министърът на вътрешните работи и шефът на разузнаването се дистанцираха от десетките пленени войници и заявиха, че те били доброволци с неизяснен произход”, разказва Явлински.

По онова време Явлински е млад депутат в Държавната дума. Той лично заминава за Грозни, за да преговаря с бунтовниците. В крайна сметка войниците са освободени.

„Днес се случва нещо подобно. Отново умират бойци, за които никой не знае по какъв магически начин са се озовали на украинска територия. И за които се твърди, че не са редовни военнослужещи. Нещата се повтарят.”

Александър Черкасов посочва и други конкретни прилики. Той обяснява, че в Донбас се бият редица офицери, които са били на ръководни позиции и по време на Чеченската война - например Игор Гиркин, известен още като „Стрелков”. И в двете войни се използват сходни оръжия - или поне такива са информациите досега. Русия твърди например, че украинската армия атакувала Донецк с балистични ракети тип „Точка-У”.

„Известно е, че руската армия използваше точно тези ракети за нападения срещу цивилни цели в Чечения. Например на 21 октомври 1999 година, когато с такива ракети беше взривен пазарният площад на Грозни. Тогава загинаха повече от 100 души, а близо 300 бяха ранени.”

Факти и измислици

Миналата есен руската телевизия показа снимки на предполагаеми масови гробове в Източна Украйна. Твърдеше се, че там били заровени близо 400 цивилни жертви от Донбас. Руският външен министър Лавров говореше тогава за военно престъпление. „Истината обаче е, че снимките са правени в Грозни през пролетта на 1995 година. Казано съвсем ясно: снимки от Чечения бяха използвани като доказателство за измислено военнопрестъпление, извършено уж от украинската армия днес”, обяснява Черкасов.

Правозащитникът е убеден в едно: „Между конфликтите в Чечения и в Украйна има ясна приемственост. Еднакво е юридическото тълкуване, еднакви са действащите лица, еднаква е информационната политика, еднакви са методите. И тогава, и сега участниците са хора, които идват от редиците на съветската армия”.