Тъжната истина за руската наука

Министърът на образованието наскоро разпореди, че всеки учен е длъжен да обявява срещите си с чуждестранни колеги – мярка, с която властите се опитват да ограничат контактите на руските учени с техни колеги от чужбина.

"Науката не е руско или чуждестранно притежание. Тя е резултат от съвместни усилия", коментира във Фейсбук журналистката Ирина Якутенко. Според нея, рестриктивната мярка много прилича на такива, познати ни от времето на Съветския Съюз.

В същото време Кремъл тръби, че иска да върне предишното величие на Русия. Обявена е целта до 2024 страната да влезе в първата петица на водещите научни нации в света. Какво е истинското състояние на руската наука?

Повсеместна корупция

Държавният университет „Ломоносов" гордо извисява силуета си в Москва. Той има славата на една от най-важните образователни институции в страната. При завършването на строежа през 1954, 240-метровата сграда в сталинистки стил е била една от най-високите в света. В нея, както и в останалите близо 950 висши учебни заведения на страната, всяка година се записват по над 200 хиляди нови студенти.

Ако нещата опираха само до числата, Русия още сега трябваше да е сред водещите научни нации в света. Близо 63% от 25- до 34-годишните руснаци са завършили висше образование. Само Южна Корея има по-голям процентов дял висшисти сред населението. Но дипломата не е най-точното мерило за образователното ниво на един човек. Известно е, че много висши училища в Русия снижиха изискванията, за да привлекат максимално голям брой частни студенти. Техните учебни такси помагаха на университетите да преодолеят финансовите си затруднения, в които изпаднаха след разпадането на СССР.

Но също и корупцията спасява университетите от финансов крах. Според някои преценки, в Русия всяка година се продават над половин милион фалшиви дипломи за висше образование. Затова и на трудовия пазар личните контакти и впечатления са по-важни от квалификацията на хартия. 

Произволно закриване на ВУЗ-ове

В другия край на Москва се издига друго държавно учреждение, макар и значително по-ниско от Ломоносовия университет – Федералната служба за надзор над образованието и науката Рособрнадзор. Тя лицензира всички образователни заведения и разполага със значителна власт: дори при най-малки формални нарушения тя има право да закрива цели университети.

Точно това изпита на гърба си Европейският университет в Санкт Петербург. Частното учебно заведение има славата на „остров" на либералното мислене в Русия. През 2017 Рособрнадзор измисли някакъв претекст, за да откаже да удължи лиценза на университета. Преподавателите трябваше да напуснат сградата, а учебният процес бе преустановен. Студентите обаче излязоха на протест срещу закриването, а независими медии информираха за съпротивата. След правителствени промени, през 2018 университетът наново отвори врати.

Това не беше единствената битка между частните учебни заведения и руската държава. През лятото на 2018 Рособрнадзор отне правото на реномираната Higher School of Social and Economic Sciences в Москва да издава държавни дипломи. Образованието, добивано там, не отговаряло на академичните стандарти в Русия.

Неудобните под прицел

Не само университети - също и учените са подложени на репресии. „През последните години учените все по-рядко имат възможност да изкажат независима позиция", казва Александър Кинев, политолог от Висшето училище по икономика. „Постоянно се уволняват „неудобни" преподаватели. Държавата упражнява натиск над университетите, за да се отърве от „критични елементи", казвай той.

„Превърнало се е в почти нормална практика тайните служби да се опитват да се месят в учебния процес", разказва Кинев. Освен това висшите учебни завадения често се превръщали в гнездо за интриги. С цел да изтласкат нежелани конкуренти, някои учени използват като оправдание критиките на държавната власт". В подобни условия обаче няма как да съществува независима наука. "Там, където поставят лоялността на пиедестал, унищожават свободната научна мисъл".

Политизирането на Академията на науките

Златистият силует на Руската академия на науките /РАН/ с нейната почти футуристична архитектура се вижда отдалече. Сградата обаче се е превърнала в един от символите на съветската стагнация. Цар Петър Велики основава Академията през 1724 година. Днес тя поддържа мрежа от над 700 института в цялата страна. Половината от нейните 100 000 сътрудници се занимават с научни изследвания. Дълго време Академията беше неоспорим авторитет в сферата на науката. Този авторитет започна да се рони през 2013. Тогава руското правителство ограничи правомощията на РАН, като прехвърли контрола над финансите и администрацията ѝ към една държавна институция.

Битката за независимостта на Академията продължава и до днес. През 2017 близо 400 руски учени написаха огнено протестно писмо до Владимир Путин. Те се оплакаха, че контролиращата институция изцяло игнорира „творческия и изследователски характер на науката", както и че политици се опитват да кажат на изследователите по колко открития на година трябва да правят и по колко научни статии да публикуват.

Все повече учени бягат навън

Държавните правила за разпределяне на финансите за наука водят до абсурдни резултати. Държавата дори стимулира посредствените научни публикации, чиито брой расте. За да получават държавно субсидиране, все повече учени публикуват статии, които нямат никаква научна стойност, нито пък отговарят на утвърдените научни стандарти. В Русия междувременно има пазар за „спам" – платени публикации, които не отговарят и на най-минималните научни изисквания за качество. Университетите печелят от тази плява, защото по-високият брой на публикации ги изкачва в държавното класиране на университетите.

Това развитие кара младите научни таланти на страната да търсят кариера в чужбина. Над 10 млн. от общо 144-те милиона руски граждани са живели през 2017 в чужбина – това са 7% от руското население. Докато науката е в плен на политиката, а академичната дейност се обезценява, връщането на тези хора ще се отложи за неопределено време.