Турция - новият енергиен център?
5 май 2014Турция става все по-важен разпределителен център за доставки на природен газ и петрол - най-вече благодарение на близостта си до Кавказ, Централна Азия, Близкия и Средния Изток и Европа. "Наблюдаваме повишен интерес от страна на много европейски и международни фирми предимно към турския енергиен пазар", казва Кристиан Грун от енергийната фирма "ConEnergy" от Есен. "Геостратегическото положение на Турция е уникално", изтъква Грун и добавя, че преди всичко либерализирането на турския пазар предлага изключителни шансове и предизвикателства.
"Държавният монопол отпада и турските пазари са отворени както за турски, така и за международни фирми", подчертава експертът. Според него така много чуждестранни фирми имат шанс да стъпят на турския пазар. "Няколко от най-големите енергийни концерни като EON и RWE искат да навлязат в Турция. За инвеститорите вътрешнополитическата криза във връзка с корупционните скандали около премиера Ердоган и цензурата в интернет не играят почти никаква роля", казва той.
Без Русия?
В момента Турция разработва много проекти за регионалната диверсификация на енергийния сектор. Един от тях е Южният газов коридор, който трябва да осигурява природен газ от Каспийско море и Средния изток към Европа без да пресича Русия. Част от него е Трансанадолския газопровод (ТАНАП), който ще доставя природен газ от Азербайджан през Турция към Европа.
Според информации на вестник "Хюриет", изграждането на проекта ТАНАП ще започне през 2015 година и ще продължи четири години. Той ще струва 45 милиарда долара и ще доставя 16 милиарда куб. метра природен газ от азербайджанското находище "Шах Дениз 2." Съгласно предишни споразумения, Турция ще получава по шест милиарда куб. метра природен газ, а Европа - десет милиарда годишно.
Важен енергийно-политически партньор на Турция в бъдеще ще бъде кюрдското регионално правителство в Северен Ирак. Турските медии съобщават, че правителството на автономния регион със седалище в Ебрил вече е заявило, че от 2017 година ще доставя по 4 милиарда куб. метра природен газ на Турция. От 2020 година нататък количеството природен газ ще бъде увеличено на 20 милиарда куб. метра годишно.
Източният средиземноморски регион също придобива значителна важност за световната газова индустрия, особено след откриването на големи залежи природен газ край бреговете на Израел и Кипър. Турските медии пишат, че Израел може да се превърне в износител на природен газ и да доставя синьо гориво до Турция. В това отношение обаче има една пречка - а именно неразрешеният кипърски проблем.
Турция не е застрашена от украинската криза
"В момента ТАНАП е единственият сериозен енергиен проект", казва енергийният експерт Мехмет Йогьотгчу. Той обаче не вярва, че Турция ще се превърне в нов енергиен център, дори и след реализацията на проекта. "За целта са необходими 50 до 60 милиарда куб. метра природен газ, а не 16. Само ЕС има нужда от над 250 милиарда куб. метра. Турция не е в състояние да осъществява такива доставки сама", казва Йогьотчу в разговор с Дойче Веле.
Той смята, че независимо от многото възможности, които дава Турция, никой не може да стане напълно независим от Русия. "Турция обаче може да предложи допълнителна сигурност за енергийните доставки. Страната е благонадежден партньор, защото е член на НАТО, на Европейския съвет, на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, а освен това се стреми и към пълноправно членство в ЕС, т.е. Турция може да допринесе за диверсификацията на европейската енергийна политика", казва той.
Фатих Бирол, главният икономист на Международната енергийна агенция, е убеден, че сегашната украинска криза изобщо не засяга енергийната сигурност на Турция. "Страната няма да бъде застрашена и в близките седмици," смята той. "Турция играе ключова роля в глобалната енергийна политика и благодарение на географското си положение може да бъде благонадежден транзитен партньор", казва Бирол в разговор с Дойче Веле. Според него руската криза е преодолим проблем. "Подобни проблеми могат да възникнат по всяко време и във всяка страна", заключава Фатих Бирол.