Турция: голяма, бедна, загадъчна...

Голяма, бедна, загадъчна: тези три думи добре описват представите на повечето държави от ЕС за Турция. По площ Турция е по-голяма от Франция, по брой на населението е почти колкото Германия, но по доход на глава от населението е по-бедна от Румъния. За третия фактор - неизвестността и принадлежността й към различен културен кръг - в ЕС избягват да говорят открито. Все пак мнозина си мислят онова, което казва германската канцлерка Ангела Меркел:

Има ли в ЕС място за Турция?

"Мисля, че тясното обвързване на мюсюлманския свят и най-вече на Турция към ЕС е в наш общ интерес. По какъв начин ще стане това - дали чрез привилегировано партньорство или чрез пълноправно членство - по това има да спорим още" - заяви Меркел миналата година в Прага, след като новият американски президент Обама призова да се ускори приемането на Турция в ЕС. Мнението си по същия въпрос френският президент Саркози изразява доста по-директно: "Не смятам, че мястото на Турция е в ЕС. Това е въпрос, по който не съм променил мнението си."

Нито Меркел, нито Саркози могат обаче да променят факта, че от 2004 година насам с Турция се водят преговори за присъединяване към ЕС. Те могат да приключат обаче най-рано след 10 години. Неясно е и това, доколко ЕС ще има сили да понесе евентуалното присъединяване на Турция. Сегашните 27 страни-членки и без друго имат трудности да се координират помежду си. Едва ли някой в Общността може да си представи приемането на такава голяма държава като Турция. Единственото изключение вероятно е британският премиер Дейвид Камерън:

"Като помисля какво е направила Турция като член на НАТО за защитата на Европа и какво прави тази страна в момента в Афганистан, се ядосвам истински като гледам как слагат пречки по пътя й към ЕС", каза Камерън тези дни пред бизнесмени в Анкара. Там той обеща, че ще е най-добрият адвокат на Турция за приемането й в ЕС.

Ще излезе ли британската сметка?

Всъщност истинската причина за тази внезапна любов не е желанието да се помогне на турците, а опитът да се отслаби още повече ЕС като политическа институция. Колкото по-голяма става Общността и колкото по-различни са страните-членки, толкова по-хлабав ще е съюзът между тях - такава сметка си правят британските евроскептици.

В момента обаче времето работи за противниците на турското членство. Турция ще трябва да докаже, че може да се синхронизира с правната и ценностна система на ЕС, а тъкмо този процес напредва твърде бавно. Толкова бавно, че дори хърватите и исландците вероятно ще я задминат. Всички останали кандидати ги чака още по-дълъг път. Разговорите с Македония са блокирани заради спора с Гърция за името, а Албания, Черна Гора и Сърбия едва наскоро подадоха молби за прием.

Автор: К. Бранд, Б. Узунова / Редактор: Д. Попова-Витцел