Тръмп е обмислял военен удар срещу Венецуела
6 юли 2018
Според информации на агенция АП и на СиЕнЕн, американският президент Доналд Тръмп е повдигнал въпроса за военна интервенция във Венецуела за първи път през август миналата година. На въпросната среща в Белия дом първоначално е било предвидено да се обсъждат по-нататъшните американски санкции срещу Венецуела.
Присъстващите на срещата, сред които тогавашният външен министър Рекс Тилърсън и съветникът по въпросите на националната сигурност Хърбърт Макмастър, били твърде озадачени от предложението на Тръмп за военна намеса и се опитали да го разубедят.
Рисковете, свързани с военен удар
Най-близките съветници на Тръмп предупредили за опасностите от евентуална несполучлива военна интервенция в региона – като например загубата на доверие от страна на останалите латиноамерикански държави. Доналд Тръмп не споделил техните резерви и постоянно напомнял за предишни успешни интервенции на САЩ в Гренада и Панама през 1980-те години.
Агенция „Асошиейтед Прес" и СиЕнЕн се позовават на информации от високопоставен правителствен служител във Вашингтон. От тях излиза, че и след разговора с най-близките си тогавашни съветници Тръмп не се отказал от идеята за военна намеса във Венецуела. И действително, малко по-късно той спомена за подобна военна интервенция в своя официална реч. А по време на сесия на Общото събрание на ООН Тръмп дори обсъдил въпроса с редица представители на други латиноамерикански държави. Те обаче отхвърлили идеята му за военна намеса във Венецуела.
Като реакция на тези съобщения президентът на Венецуела Мадуро призова армията към бдителност. Пред висши военни той заяви преди няколко дни, че армията не бива „и за секунда да се отпуска", защото ставало дума да се защити правото на „мирен живот". Венецуелският президент смята, че са се потвърдили подозренията му относно САЩ, които всъщност искали да се доберат до големите петролни запаси на страната.
Мадуро спечели президентските избори на 20 май с голяма преднина пред съперниците си, осигурявайки си втори мандат за управление до 2025 година. Най-важният опозиционен алианс MUD обаче бойкотира изборите. Опозицията обвинява държавния глава, че от години подкопава демокрацията в страната. Избирателната активност на президентските избори беше под 50 процента. Мадуро де факто отне властта на парламента, в който опозицията имаше мнозинство. В резултат на това през миналата година се стигна до продължителни протести във Венецуела, при които бяха убити 125 души.
Латиноамериканската държава е затънала в тежка икономическа криза от няколко години насам. След падането на цените на суровия петрол през 2014 година, държавата остана почти без пари, защото петролът е основен източник на приходи за хазната. Това доведе до крайно тежка ситуация, в която снабдяването на населението с хранителни продукти и стоки от първа необходимост не можеше да бъде обезпечено. През януари 2018 ЕС за първи път наложи санкции срещу седем представители на правителството в Каракас, включително и срещу министъра на вътрешните работи на Венецуела.