Престъпленията на комунизма в Албания

Престъпленията на Визар Житис са стихотворения. Те стават причина учителят да бъде пратен за седем години в трудов лагер в мразовитите планини на Северна Албания - на работа в мините. "Дрехите ни бяха мръсни, не бяха прани с години и бяха носени от мнозина. Навличахме ботуши, вместо чорапи слагахме партенки, а на главите си носехме шапки. Така се спускахме под земята, понякога три километра хоризонтално и два километра надолу. Всичко пеша. След това трябваше да копаем рудата, за която се твърдеше, че можело да е златоносна. Нормата ни беше ежедневно да пълним по един камион с ремарке, а както ни казваха надзирателите - или ще изпълните нормата, или ще ви вземем душата", разказва Житис.

Старата номенклатура е непокътната

Неговият случай изобщо не е единичен. По време на сталинистката диктатура при управлението на Енвер Ходжа са екзекутирани около 6000 опозиционери. Над 120 хиляди души потъват в трудовите лагери, някои от тях за десетилетия. Една погрешна дума - и изчезваш в албанския ГУЛАГ. А жертвите са лесно податливи - албанската Държавна сигурност вербува и в лагерите. Симон Мирака, който ръководи дружество на бившите репресирани по политически причини, отбелязва: "Немалко от работниците, вероятно дори повече от половината, са станали шпиони - под натиска на невероятните мъчения и насилие. Всеки, преживял подобно нещо, би бил склонен на сътрудничество. Трябва да имаме предвид факта, че днес старите съдии-следователи и прокурори заемат най-високите постове в правосъдието".

Симон Мирака бил на две години, когато семейството му било изпратено в изгнание и в продължение на 44 години живяло в трудов лагер. Тогавашните лагеристи и до днес не са овъзмездени - само малка част от обещаните им обезщетения е била изплатена. А виновниците? Десетки хиляди папки са били унищожени до промените през 1991. Но също и след това - по време на вълненията през 1997, разказва заместник-министърът на вътрешните работи Илирян Мустуфараж: "Тогава бе нападнато главното хранилище на архива на МВР в Краба и бяха унищожени данните за сътрудниците на Държавна сигурност. Липсват точно документите за област Тирана."

Някогашните палачи така и са си останали ненаказани. Затова мнозина бивши агенти на ДС успяват безпроблемно да направят кариера в Албания след промените. Бившият лагерист Жити казва: "Нашите шефове са все от старата номенклатура. Ние сме по-добре отпреди. Но същото важи и за нашите преследвачи".

Без лустрация няма да стане

Всички опити за отваряне на досиетата дотук се провалиха. Сега социалистическото правителство на премиера Еди Рама предприема ново усилие. Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа подкрепя правителствения законопроект, изготвен по германски модел. Така преследваните трябва да получат достъп до досиетата си. "Когато нямаш контрол над миналото, не можеш да планираш бъдещето. Това важи особено за Албания", подчертава министър-председателят Рама.

Подготвеният преди шест години закон за лустрацията, предвиждащ отстраняването на бившите агенти от важни постове, бе отхвърлен от Конституционния съд. Един алтернативен законопроект предвижда сега и двете: достъп до досиетата и прочистване на държавния апарат. На това становище е и правозащитничката Елза Балаури: "Не вярвам, че само отварянето на досиетата ще свърши работа. Без истинска лустрация злоупотребата с документите ще продължи - при това вече не тайно, а съвсем открито. Но не виждам добра воля за преодоляване на миналото по този начин", допълва тя.

А това е така, защото и много бивши жертви, преминали от другата страна, оказват съпротива. Те се страхуват да не бъдат разкрити.