Три дни на ужаса

Драмата започва преди пет години на първи септември - първия училищен ден. Над 30 терористи, главно от Ингушетия и Чечения, окупират училище номер 1 в Беслан. Деца, техни родители и роднини, както и учители биват наблъскани в една спортна зала. Онези, които се опитват да се съпротивляват, биват застрелвани на място. Стотици са жертвите, голяма част от тях деца.

Съотговорна ли е държавата?

Още в първия ден след похищението Виктор изгубва своя 37-годишен син Елбрус, който малко преди това довел в училището своята дъщеричка: "Той не искаше да се подчини на заповедите им. Те го удряха с Калашников. Когато дойдоха в залата, той трябваше да облече яке, към което бе прикрепен взривен материал. Синът ми отказваше. Тогава те го застреляха и хвърлиха тялото през прозореца."

Терористите действат с невъобразима бруталност - уж искали да издействат освобождаването от затвора на техни съмишленици и изтеглянето на руските войски от Чечения. Но и пет години след трагедията много въпроси остават без отговор. Дали изобщо с терористите се е преговаряло сериозно? Защо при щурмуването на сградата от руски сили за сигурност загиват над 330 от повече от 1 100 заложници? Сузана Дудиева от Комитета на майките от Беслан приписва на властите съотговорност за кървавата баня.

"Защо не преговаряха, за да спасят по този начин живота на много хора? Защо държавната власт счете за необходимо да пусне в действие оръжия като танкове и гранатомети?", пита Сузана Дудиева. Според официалните съобщения на третия ден терористите възпламеняват в спортната зала взривен материал - версия, на която се противопоставят мнозина от оцелелите. Всъщност руските сили за сигурност открили със запалителни муниции огън срещу препълнената зала.

Истината остава неразкрита

Вярно, че следствена комисия на руския парламент разкритикува по-късно хаотичните и некоординирани действия на силите за сигурност на място. Безкрайните разследвания на безброй комисии обаче не донесоха яснота по въпроса какъв е дялът на държавата в отговорността за трагедията. За близките на жертвите, както и за оцелелите това състояние на неизвестност е непоносимо. След като и тогавашният руски президент Владимир Путин не можа да даде никакъв отговор, сега надеждите се насочват към неговия приемник Дмитрий Медведев.