Три години след Фукушима

Щом Минако Фудживара започне да разказва за своето куче, по лицето ѝ се изписва тъга. То е починало преди по-малко от година. "Козината по шията му изцяло опада и кожата почерня", разказва 56-годишната жена, която непосредствено след аварията във Фукушима преди три години е била евакуирана от родния си град Намие. При евакуацията обаче семейството ѝ първоначално било принудено да изостави кучето си. Минако Фудживара казва, че подобни симптоми били наблюдавани и сред животните край Чернобил. Тя е убедена, че четириногото е умряло вследствие на повишената радиация в региона. А това действително е възможно. Град Намие се намира само на девет километра северно от авариралата АЕЦ "Фукушима Даичи".

Самата Минако Фудживара засега няма здравословни оплаквания - освен високо кръвно налягане. Общинският лекар в Намие, д-р Шунджи Секине, обаче се опасява, че хората от околността вероятно са засегнати от повишената радиация. Неговият кабинет се намира край временното селище на евакуираните 230 семейства от град Намие. Той обяснява, че най-вече децата и младежите са застрашени от поемането на радиоактивен йод, който се отлага в щитовидната жлеза. Затова и почти всеки ден 71-годишният доктор преглежда хората от временното селище за рак на щитовидната жлеза.

"Засега не са правени масови изследвания, но аз виждам връзка между атомната авария и заболяванията от рак", подчертава медикът, който до пенсионирането си е работил в университетската клиника на Фукушима като специалист по ракови заболявания на щитовидната жлеза и гърдата.

"Мисля, че случаите на рак просто станаха прекалено много", казва той. По официални данни, сред прегледаните близо четвърт милион деца и тийнейджъри от началото на февруари са били открити 33 случаи на ракови заболявания, т.е. става дума за заболеваемост от 13 на 100 000 души. Това би означавало близо четири пъти по-висока честота на раковите заболявания от средното за всички възрастови групи в света.

Мълчанието на властите

Въпреки това правителството на префектурата Фукушима не желае да публикува подробни данни за раковите заболявания. Запитвания на д-р Шунджи Секине за местата, където са живели преди болните деца, или за нивата на облъчване остават без отговор - под претекст, че не е допустимо да се разгласяват лични данни. Водещият японски експерт по заболявания на щитовидната жлеза Шуничи Ямашита, който съветва и местното правителство, заявява, че още е твърде рано да се правят някакви заключения. Трябвало да се изчакат резултатите от допълнителни проучвания.

Град Намие обаче няма намерение да чака помощ от правителството. Защото регионът вече е ставал жертва на държавните опити за информационно затъмнение: така например заповедта за евакуирането на град Цушима е била дадена чак на 15 март - четири дни след реакторната експлозия в атомната централа. На всичкото отгоре евакуираните са попаднали в огромен радиоактивен облак, поради което са били значително по-силно облъчени, отколкото онези, които са си останали по домовете. При това опасността е била добре известна на отговорните служители в Токио, които са разполагали със съответните компютърни прогнози. Те обаче предпочели да запазят мълчание, за да не се създава паника сред населението.

Заради всичко това жителите на Намие се опитват сами да документират последиците от радиоактивното замърсяване. Според местния шеф на здравната служба Норио Конно, контролът над данните за здравословното състоние на хората трябва да остане в регионалната служба. "Това е нужно, за да може, в случай че се предяват искове за обезщетения, да се представят и доказателства за пред съда", казва той. За тази цел град Намие със собствени средства е закупил скенер за цяло тяло, който работи във временото селище на евакуираните в Нихонматцу. Всички, които са на възраст под 40 години, имат право веднъж годишно да се изследват за наличие на цезий-134 и цезий-137 в кръвта. Японската държава предлага подобна възможност само веднъж на две години.

Жертвите на радиация нямат шанс

Всеки втори жител на Намие се възползва от допълнителните прегледи. Някои обаче съзнателно отказват да го сторят, явно от страх. Кацуе Ямаги разказва за своята 21-годишна дъщеря, която не желае да се прегледа: "Тя напусна Фукушима и избягва да гледа новините по телевизията. Не иска и да се жени, защото казва, че с радиацията в кръвта няма никакво бъдеще..."

Тази мисъл не е съвсем абсурдна. Т.нар. хибакуша, както в Япония наричат жертвите на атомните експлозии край Хирошима и Нагасаки, и до днес живеят в изолация. От нея страдат дори и техните деца. Затова шефът на здравните власти Конно настоява за специален закон, с който да бъде оказана подкрепа на болните от радиация жители на Фукушима. "Хората в Намие също се чувстват като "хибакуша". Мутациите в техните гени ще бъдат предавани от поколение на поколение", казва той.

Сред 3200-та млади жители на Намие досега са били установени две заболявания от рак на щитовидната жлеза. "Това говори за по-високо ниво от очакваното. Възможно е обаче причината да е в по-голямата прецизност на медицинските уреди, които се ползват сега. Трябва да се изчакат пет години, и после още пет. Чак тогава ще може да се каже нещо със сигурност", казва експертът по радиология Шинджи Токонами от университета Хирозаки.

Всъщност, според него, броят на заболявания от рак на щитовидната жлеза де факто би трябвало да са повече, отколкото откритите до момента. Жителите по крайбрежието на Япония обаче консумират големи количества водорасли, които са богати на йод. "Поради това житовидните жлези на младежите явно не са били в състояние да поемат прекалено големи дози от радиоактивния йод от Фукушима", обяснява експертът.