Трагедията от 2000 год., която разкри как ще управлява Путин

"Тя потъна" - тези думи, изречени от Владимир Путин, станаха крилата фраза след катастрофата с атомната подводница "Курск" през август 2000-та година. И днес, 20 години по-късно, тя продължава да живее в стотици публикации в интернет-пространството. Парадоксално, но факт: именно от тях днешните двайсетгодишни руснаци научиха за гибелта на подводницата и нейния екипаж. Същевременно те обаче знаят твърде малко за други руски трагедии.

И това е твърде символично. През изминалите 20 години ние преживяхме какво ли не - различни терористични акции, като тези в Дубровка и Беслан, войната в Грузия, конфликта с Украйна, интервенцията в Сирия, убийствата на Анна Политковская и Борис Немцов, съдебния процес срещу Ходорковски, пандемията и протестите в Хабаровск. Но историята за гибелта на "Курск" е по-особена. Защото поглеждайки назад, човек разбира, че още през август 2000-та година са си проличали всички характерни черти на управлението на Путин.

Важен урок за Путин

Преди всичко става дума за равнодушието към съдбите на хората. За това, че към тях се отнасят като към някаква незначителна бурмичка от държавната машина. Отказът на Москва да приеме предложената от британците и норвежците помощ в спасителните дейности лиши няколкото моряци, оцелели след експлозията в подводницата, от всякакви шансове за спасение. В това време върховният главнокомандващ на армията продължаваше да си почива в Сочи.

А от официално място непрестанно се сипеха безконечни лъжи - първо за това, че аварията в "Курск" е локализирана, после за наличието на връзка с екипажа, а след това и за някакво уж стълкновение с американска подводница. По онова време обаче лъжите бяха все още твърде недодялани - защото нито командването на Северния флот, нито администрацията на президента бяха достигнали до сегашното ниво на пиар подготовка в държавните властови структури.

Разбирането, че властта не е длъжна да казва истината пред обществото, станало принцип в политиката, си пролича особено ясно тъкмо в онези августовски дни преди 20 години. Тогава Путин показа на цялата страна, че потискането на всяко мнение, различно от това на властта, представлява ключов елемент от политиката на Кремъл. Президентът постепенно пое и целия контрол над телевизията, което фактически означава и контрол над страната.

В онзи период имаше обаче и някои различия спрямо сегашната ситуация. В резултат от гибелта на "Курск" бяха уволнени близо двайсетина държавни служители, адмирали и старши офицери от флота "за пропуски в организацията на бойната подготовка". Иначе казано - за това, че много от действията на борда на подводницата са били не по устав и по правилник, както и че далеч не всички членове на екипажа са съответствали на длъжностите, за които са били назначени.

Това беше обаче и почти единственият подобен случай за последните 20 години. Жестокостта на Кремъл към военните е лесно обяснима: гибелта на атомната подводница даде на Путин неочакван повод да се разправи още съвсем в началото на своето президентстване с военния елит от Елциновата ера, да уволни министъра на отбраната Игор Сергеев и на негово място да назначи своето протеже, генерала от КГБ, Сергей Иванов.

Защо народ, който толкова обича да говори за гордостта на бойната си слава и дух и почита армията и паметта на загиналите войни, така леко прости на властта за гибелта на "Курск"? Мисля, че през 2000-та година това беше неизбежно. Първо, на Путин по онова време се възлагаха големи надежди. И макар че гласовете на критиците му звучаха достатъчно силно, те все пак потънаха в хора от гласове, възхваляващи президента. Част от тях бяха искрени, друга част - с користни кариерни помисли. Второ, постсъветското общество е поразено от цинизъм, чиито корени водят началото си от съветски времена и особено от късния им период.

Разпадането на СССР и различните превратности, съпътствали този процес, усилиха масовото желание отговорността за страната, и в частност - за собствения живот - да се прехвърли на някой вожд-избавител. Путин го усети и култивира цинизма и гражданската безотговорност до основни инструменти на политическото управление на Русия. За него "Курск" беше първият урок, показал съвсем нагледно моралното състояние на руското общество. И Путин отлично го е усвоил.

Лъжите вече дразнят руснаците

Само че 20 години са достатъчно дълго време, за да угаснат надеждите, възлагани на Путин. А лъжите и отказът да се поеме отговорност започнаха да дразнят хората.

Безпомощността на могъщата авторитарна система пред епидемията от Ковид-19 сякаш положи началото на нова епоха, в която повечето руснаци са обзети от разочарование. Онези, които са били деца, когато "Курск" потъна, сега публикуват в социалните мрежи закачки от сорта на: "Какво им е на болните и старите хора? - Ами, задъхват се". Историческата памет е нещо опасно. Особено за циниците.

Константин Егерт е руски журналист и автор на седмична колонка в ДВ