Това ли е тайният план Б на Гърция?

След разгорещени препирни и продължително надцакване, преди два месеца гръцкото правителство най-сетне се съгласи да представи програма за реформи, за да получи в замяна нови кредити. Само че Атина не направи нищо. И нищо не представи.

Така че в Рига на останалите 18 държави от еврогрупата не им остана нищо друго, освен трезво да констатират, че Гърция няма да получи свежи пари, защото условията, договорени с премиера Алексис Ципрас и неговия разнобойно действащ екип, не са дори приблизително изпълнени. Какво става? Какви ги върши Атина?

Робин Худ и политиката

Този въпрос зададоха и някои от европейските финансови министри по време на неофициалните разговори в Рига. Само че гръцкият финансов министър Варуфакис отново не даде ясен отговор. Дали защото не знае и не може - или защото не иска, понеже е намислил някакъв гениален ход? Никой не може да каже. Съвсем сигурно е обаче, че Варуфакис е напълно изолиран. 18 срещу един.

На срещата в Рига гръцкият финансов министър засипа еврогрупата с упреци. Тя била виновна, че Гърция затъва. Хем наложила на страната финансова “окупация”, хем отпуснала твърде много пари на предишните гръцки правителства. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

Варуфакис живее очевидно в някакъв друг свят, различен от този на останалите финансови министри от еврогрупата. Пределно ясно е обаче, че той не може да играе вечно ролята на Робин Худ, който иска да прибере пари от богатите европейци, за да ги даде на обедняла Гърция. Все някога Варуфакис ще трябва да се приземи. И да пристъпи към реалната политика.

Гръцкият финансов министър би следвало да се замисли най-вече над обстоятелството, че не намира нито в Европа, нито в САЩ, Русия или Китай, още по-малко пък в МВФ истински съюзници, които в настоящата ситуация биха отпуснали пари на страната му. Или може би ляворадикалните политически новаци разполагат с някакъв таен план Б, чрез който все пак ще успеят да измъкнат Гърция от блатото на дълговете?

Гръцкото правителство трябва най-сетне да проумее, че се нуждае от другите европейци, от МВФ и най-вече от ЕЦБ. Ако ли не, дните на гърците във валутния, а може би и в Европейския съюз са преброени. Дори президентът на ЕЦБ Марио Драги сякаш изгуби търпение на срещата в Рига. Той предупреди гърците да побързат, защото кредитите, с които ЕЦБ поддържа гръцките банки, могат по всяко време да бъдат спрени.

Къде е бутонът за рестартиране на Гърция?

Срещата в Рига приключи с един последен ултиматум към Атина - ако до края на юни не се постигне споразумение, финансовите помощи за Гърция няма да бъдат продължени. В такъв случай гръцкото правителство може просто да реши да спре да погасява задълженията си, с което на практика ще хвърли собствената си страна във финансовото и икономическо Средновековие. Виновна за това ще е, естествено, несолидарна Европа. Но самата Гърция ще потъне по всяка вероятност в безредици и мрак. Това ли е тайният им план Б?

Европа не бива да допуска подобно развитие. Германия вече заяви, че трябва да се направи всичко възможно за задържането на Гърция в еврозоната и в ЕС. Само че какво означава всичко възможно? И къде започва невъзможното? Невъзможно е, например, да се финансира бюджетът на Гърция, без преди това да са разработени и представени конкретни планове за реформи. Но тъкмо обратното тръби Янис Варуфакис: Дайте ни пари, за да изпробваме собствените си идеи, след това ще проведем реформи, но само такива, каквито ни харесват - може би.

Най-късно през юни Атина отново ще постави въпроса за опрощаване на гръцките дългове. На това отгоре ще издигне пак и искове за репарации. А еврозоната ще е отново там, където беше през януари след изборната победа на левите и десните в Гърция. Нужно е ново начало, само че то е възможно само с друг управляващ екип в Гърция. Но къде всъщност е бутонът за рестартиране на тази държава?