1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Тирадите на омраза изискват опоненти

Автор: Аксел Вайс/Редактор: Благородна Григорова21 април 2009

Как трябва да се реагира след реч като онази, която произнесе иранският президент пред конференцията срещу расизма? Това беше реч, в която той заклейми Израел като "расистка държава", а ционизма като "дяволско изчадие".

https://p.dw.com/p/Hb7F
Расизмът трябва да бъде заклеймен, а не подстрекаванСнимка: AP

Иранският президент Махмуд Ахмадинеджад направи онова, което за съжаление си позволява твърде често: той очевидно се харесва в ролята на самозван псевдореволюционен подпалвач на световни конфликти. Слава богу, засега той изпълнява тази роля само на теория, и дано никога не се сдобие с такава военна сила, че да успее да реализира намеренията си.

Mahmoud Ahmadinejad Antirassismus Konferenz in Genf
Иранският президент пред конференцията в ЖеневаСнимка: AP

Диалогът няма алтернатива

Редно ли е при това положение да се участва в една конференция, след като е ясно, че Ахмадинеджад отново ще произнесе обичайните си тиради на омраза? Мисля, че да. Защото светът има нужда от всички демократично мислещи хора, които да държат убедителни пледоарии срещу расизма и нетолерантността или да служат за пример в собствените си страни, поемайки добри инциативи.

Но какво, ако участниците в подобна конференция изобщо не са пристигнали, за да участват в подобна дискусия? Дали по този начин могат да се покажат ясни алтернативи на расизма и той да бъде заклеймен като феномен? Не вярвам. Защото се съмнявам, че има алтернатива на воденето на преговори, на диалога, който е нужен, включително и тогава, когато останалите участници в него не ни допадат. ООН се състои от суверенни държави. Това е съзнателно преследвана цел. Докато това остава в сила, и хора като Ахмадинеджад ще имат правото да участват в подобни форуми на ООН. Защо обаче да му предоставяме без бой възможността да се изявява без опоненти?

Иранският президент критикува също така по доста лицемерен начин разпределението на властта в Съвета за сигурност на ООН. Подобни критики обаче се посрещат добре в някои държави от Третия свят или в Близкия и Среден Изток. Държави, които се питат дали архитектурата на Световната организация, създадена след Втората световна война, отговаря на днешната действителност в света и защо едни държави да имат право да участват във взимането на решения, а други не. Оттам идват и аплодисментите, които прозвучаха вчера след речта на Ахмадинеджад.

Antirassismus Konferenz in Genf
Конференцията срещу расизма стана отново повод за антиеврейски лозунгиСнимка: AP

Работата тепърва започва

Повечето от тези страни не са демократични. Какво може да се случи, ако те имат думата в Световнта организация, редовно става ясно в Съвета на ООН за човешките права, където тяхната твърдолинейна антиизраелска политика е причина за постоянни проблеми. И въпреки това, нека си припомним думите на Волтер: Може и да не съм съгласен с онова, което казваш, но ще заложа целия си живот за това да имаш право да го казваш. Тук бих добавил: Докато и ти ми предоставяш същото право.

Правилно беше, че представители на демократичния свят вчера напуснаха залата по време на злостните изявления на Ахмадинеджад. Това обаче не означава, че подобни самозвани пророци и подстрекатели трябва да бъдат оставени да определят световния дневен ред. Тъкмо обратното. Доброволното самоизключване от борбата срещу расизма не може да бъде правилно, защото - както каза генералният секретар на ООН Бан Ки-Мун - работата тепърва започва.