Нещо се случи през в Германия през миналата година: нахлуването на толкова много бежанци през горещото лято, топлата есен и меката зима изнерви мнозина. И най-напред онези, на които не им е чужда ксенофобията: расистите и неонацистите. След това обаче и много публични личности стиснаха устни и също започнаха да се изнервят в своята безпомощност: кметове от провинцията, местни политици, дори народни представители в Берлин поставиха под съмнение уверението на канцлерката "Ще се справим!".
Междувременно всичко това успя да разедини германците както никога досега. Никоя друга тема от близкото минало не е поляризирала така обществото, както въпросът дали страната трябва да приеме безконтролно толкова много мигранти. Етиката на всички, които бяха готови да помагат, беше подложена на един вид стрес-тест. А броят на противниците - онези, които егоистично поставиха собственото си спокойствие над нещастието на търсещите убежище, постоянно расте. Нещо повече: техният глас се чува все по-силно.
Отдавна стана ясно, че миграционната политика на Ангела Меркел е в състояние да взриви средното съсловие в германското общество. Там полето вече е минирано. Съществува опасност за обществения консенсус на германците, който е и тяхна отличителна черта. Съществува опасност от радикализиране, за което си има причини.
Феноменът "Пегида"
Това са, например, недоволните, които преоткриха силата на улицата. Може би "Пегида", със своите средно 10 хиляди понеделнишки "пешеходци", не представлява истинска заплаха. Участниците в движението водят полемика за таксите за радио и телевизия, за енергийния обрат и образователната политика. В политиката на Ангела Меркел на широко отворените врати обаче недоволните откриха един общ знаменател, който гласи: "Чужденците вън!"
Можем да се самоуспокояваме, че "Пегида" е дребно локално явление, активно само в Саксония. В действителност обаче завой надясно направиха и много страни в Източна и Югоизточна Европа. Отличителните белези на тази промяна са засилването на национализма и дребнобуржоазната параноя към всичко ново и чуждо. Новата десница търси прости обяснения на сложния свят, в който живеем. И тя намира съмишленици във всички, на които им идва малко в повече дигаталното съвремие. Изведнъж те сега откриха обща тема, общ език и общ форум.
Другата платформа - партията "Алтернатива за Германия" - вече се намираше в клинична смърт като консервативна и икономически либерална идея, преди кризата с бежанците да ѝ даде шанс за втори живот. Първоначално партията беше само популистка, но междувременно нейни лидери се изявяват открито като десни радикали и ксенофоби. Партията събира в редиците си всички, които преминаха в лагера на протестиращите срещу политиката на Ангела Меркел за отваряне на границите. В редиците ѝ влязоха както досегашни избиратели на християндемократите, така и познати другари. В момента партията може да разчита на около 10 процента подкрепа сред избирателите. Десет процента за една партия, която е в процес на радикализиране! Възниква въпросът дали Германия изобщо може да си позволи да води такава миграционна политика, която излъчва морално превъзходство?
Етичната страна на въпроса
С оглед на радикализирането на обществения център воденето на такава политика е повече от проблематично. Една Франция вероятно може да понесе 30 процента гласоподаватели за Националния фронт. Германия обаче - заради миналото си - не може. Добре е, че в късната есен политиците се намесиха и принудиха Меркел на известни отстъпки, за да се ограничат усилията само до възможното. Благородството, демонстрирано от германското правителство с прокарването на новия Закон за предоставяне на убежище, заслужава похвала. Но в средносрочна перспектива то застрашава социалния мир.
Само добрите намерения не стигат. Трябва да поемем и отговорност за щедростта, която можем да си позволим. Защото обществената стабилност сама по себе си е ценност. И във всеки случай сме длъжни да предотвратим разрастването на десноекстремистките течения.