Талибаните и мексиканските наркокартели: какво ги свързва
5 септември 2021
Много експерти и изследователи отдавна определят движението на талибаните като „наркотерористична организация“. Тяхното идване на власт в Афганистан със сигурност ще доведе до разместване на позициите на пазара на дрога, от което ще бъдат засегнати и мексиканските наркокартели.
Наркотиците носят пари и власт
Макар Мексико и Афганистан да са далеч на картата на света и между тях да има големи исторически, социологически и религиозни различия, те определено имат и общи неща: и двете зависят финансово от търговията с дрога, и двете разширяват по насилствен път териториите си и политическата си власт. Преди изборите в Мексико през юни картелите заплашваха и избиваха нехаресваните кандидати, финансираха предизборни кампании и купуваха гласове за своите кандидати – при това толкова открито, колкото никога преди.
Още през октомври 2009-а година реномирани експерти и анализатори представиха на изслушване в американския Конгрес глобалната опасност, която произтича от талибаните и мексиканските картели като „транснационални наркопредприятия“ и изтъкнаха колко опасни са сходството и приликите между тях, които отгогава насам само са се увеличили.
И правителствата са замесени
В Мексико, Афганистан и Мианмар се добиват 95 процента от световното количество опиумен мак. Трите държави се занимават с нелегалното производство на хероин и други опиоиди, както и с търговията с тях. В Мексико с тази „роля“ са ангажирани наркокартелите – с подкрепата на правителствени служители.
В Афганистан, съгласно данните на САЩ и ООН, това са групи, пряко свързани с талибаните. Също и техните сделки са се осъществявали с благосклонността на правителството, включително подкрепяното от САЩ. По време на споменатото изслушване в Конгреса, експертите са споделили оценката, че през 2009-а година 50 процента от афганистанския брутен вътрешен продукт (БВП) са били осигурени от нелегалната наркотърговия.
Производството стимулира консумацията в Афганистан
Публичната позиция на талибаните спрямо производството на опиумен мак винаги е била двузначна: консумацията на опиумни продукти е забранена, но не и производството и продажбата.
Според доклад на американското външно министерство от началото на 2021-а година, голямата част от производството на опиум в Афганистан се е осъществявала в региони, които са били под контрола или под влиянието на талибаните. Респективно талибаните имат значителни приходи от бизнеса с дрога. Това не само подклажда конфликти, но и минира правовата държава, стимулира корупцията и допринася и за увеличаването на консумацията на дрога в Афганистан.
Доклад на ООН от април 2021-а година също открива пряка връзка между талибаните и производството на опиумен мак в Афганистан. Площта за отглеждането на мака за една година (от 2019-а до 2020-а) се е увеличила от 163 000 на 224 000 хектара, макар че през 2019-а най-малко 21 хектара са били унищожени.
Опасна близост
В Мексико благодарение на международния бизнес с наркотици са се оформили множество големи картели. Най-силно разрастващата се организация обаче е картелът „Синалоа“, който освен това контролира най-богатите на реколта площи за опиумен мак в страната. Това всъщност би трябвало да го превърне в конкурент на талибаните, но тъй като двете организации обслужват различни пазари, те дори могат да се допълват.
Съгласно актуалните оценки на американската Агенция за борба с наркотиците, картелът „Синалоа“ практически е монополист на пазара на хероин в САЩ. По данни на Пентагона освен това мексиканците са представени в 60 процента от държавите в света – наред със Западна Африка и Европа, също в Индия, Китай и Русия, т.е. държави, в които се продават наркотици от Афганистан. Все пак картелът „Синалоа“ обслужва там най-вече търсенето на кокаин от Южна Америка и на синтетични дроги. Не за първи път групи, които принципно би трябвало да се конкурират, се обединяват, за да увеличат печалбите си и политическото си влияние. Като колкото по-големи са приходите им, толкова повече нараства и политическото им влияние.
Анабел Ернандес е журналистка и писателка, която от години пише за наркокартелите и корупцията в Мексико. След получаването на множество смъртни заплахи е принудена да напусне страната и оттогава живее в Европа. През 2019 г. беше удостоена с наградата на ДВ за свобода на словото.