Тайните на Розенберг

Дневниците на Алфред Розенберг обхващат около 400 страници, гъсто изписани на ръка. Записките са водени от май 1934 до края на войната. Обширни части от тях свидетелстват за еуфоричната радост, която е изпитвал Розенберг от унищожението на евреите. Те разкриват тайните на една тъмна душа.

След повече от 60-годишно издирване, сега те се появиха на бял свят и предизвикаха истинска историческа сензация. Предполага се, че записките са били укрити от американски юрист - един от обвинителите на процеса в Нюрнберг, който ги ползвал, за да черпи от тях доказателства за престъпленията на нацистите. Впоследствие той явно ги е изнасъл нелегално в САЩ.

Кой е Розенберг?

Алфред Розенберг спада към най-видните националсоциалисти от непосредственото обкръжение на Адолф Хитлер. Роден е в Ревал (днешен Талин, Естония) през 1893, където преживява Октомврийската ревовюция от 1917-та. След като болшевиките поемат властта, балтиецът от германски произход Розенберг побягва към Мюнхен, където попада в дясноекстремистки и антисемитски среди.

Скоро след това влиза в Националсоциалистическата работническа партия на Германия (NSDAP) и става част от тесния кръг около Хитлер, на когото очевидно успява да предаде голяма част от безумните си представи за "еврейския характер" на Съветския съюз. През 1941 година Розенберг дори става министър на окупираните източни земи, където активно провежда гонения срещу евреите и съветското цивилно население. Той е изправен пред Международния трибунал в Нюрнберг през 1945/46, където е осъден на смърт и обесен.

Книжното наследство на нацистите

Макар познанията на Розенберг по немски да не са били особено добри, през февруари 1923-та той става главен редактор на печатния орган на NSDAP "Völkischer Beobachter", а през 1937 - негов издател. Алфред Розенеберг е също така и автор на книгата "Митът на 20-ия век". Тя е чиста проба "теория на заговорите" и редом с Хитлеровата "Моята борба" представлява вторият по значение фундаментален труд на националсоциалистите.

Сега появилите се дневници на Розенберг няма да предизвикат преоценка на германската история от периода на Втората световна война, но със сигурност ще са много поучително четиво, сравнимо по значение с почти изцяло запазения дневник на Гьобелс, съдържащ 7000 ръкописни страници и близо 50 000 диктувани от него записки на пишеща машина. Този източник силно обогати познанията за престъпленията на Холокоста и за структурата на властта в Третия райх.

АГ, ДПА, ВО, ШО, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева