Сърбия и ЕС - между разума и чувствата

Преди няколко години сръбските противници на членството в ЕС се постараха да "разгромят" идеята, разпространявайки в интернет изображение, на което жълтите звезди на европейското знаме образуват не кръг, а пречупен кръст. "Истинският сърбин" не би трябвало да бъде поддръжник на ЕС, а да търси близостта с Русия, гласи и до днес убеждението на патриотично ориентираните партии и организации.

От другата страна на политическия спектър пък безброй неправителствени организации и политици не виждат никаква алтернатива на европейското членство. Допитванията сочат, че сръбското население проявява известна дистанцираност спрямо Запада, но смята, че именно европейската интеграция ще сложи край на бедността в страната.

Маратон с препятствия

Свалянето на Слободан Милошевич през 2000-та година е безспорната повратна точка в сръбската история - с него приключи кървавото десетилетие, започнало с югославските войни и продължило с натовските въздушни нападения. С изборното поражение на Милошевич настъпи и краят на международната изолация и на болезнените санкции. Тогавашното демократично правителство обеща бляскаво европейско бъдеще и пророкуваше, че през 2007 г. Сърбия вече ще е член на Общността. И до момента обаче единственото постигнато е признаването на официалния статут на страната като кандидат-член на Европейския съюз.

Това, че пътят към Европа се оказа маратон, е свързано с наследството от 90-те години, смята Марко Вуячич от неправителствената организация "Европейско движение за Сърбия". Травматизираното от войната поколение се обръща не към постнационалистическата интеграция, а в точно противоположната посока, коментира Вуячич. И не на последно място по тази причина е трудно приложението на необходимите икономически и административни реформи. Вуячич припомня в този план за убийството на бившия сръбски премиер Зоран Джинджич, платил с живота си опита за извършването на радикални промени.

Сърбия - "подчинената държава"

Александър Вучич, който в момента е най-силният човек в Белград, е изцяло зад реформаторските планове на Джинджич. Само допреди няколко години Вучич беше отявлен националист, настроен враждебно срещу хърватите и албанците, пледиращ за защита на сръбските военнопрестъпници. От 2008 насам обаче се проявява като прагматик: когато неговата Радикална партия се разцепи заради разликите в отношението към европейската интеграция, той заложи на европейския курс.

Наскоро Вучич, чиято актуална партия - Сръбската прогресивна - разполага с абсолютно мнозинство в парламента, се срещна с бившия федерален канцлер Хелмут Кол - за обмяна на мнения в сферата на европейската политика. Заключението на Вучич: не трябва да обичаш Европа, за да се стремиш към нея.

Очевидно и отношението на сръбския народ е сходно: както показват данните в проучванията - над 50 процента от сърбите биха гласували за европейското членство, само една четвърт биха били против. Подкрепата е значително по-малка, отколкото преди десет години, но доста по-голяма, отколкото преди две години. Разумът надделява в борбата с емоциите, които са на страната на Русия, казва Вуячич.

Допитванията показват и, че най-голямото препятствие по пътя към Европа ще е "западната политика на поставяне на условия". "Диктатът от Брюксел" представлява садистична игра на котка и мишка, заявява по този повод сръбският историк Чедомир Антич. Визирайки например Косово: бившата сръбска провинция обяви едностранно независимост през 2008 и междувременно е призната от 100 държави, сред които са и 23 членки на Европейския съюз. Макар Белград да не приема официално суверенитета на Косово, на правителството му се наложи да сключи множество споразумения с Прищина в името на кандидат-членския статут за ЕС. По тази причина сега Сърбия може да се присъедини само като "подчинена държава", смята Антич. "Разпадът на Сърбия ли е цената, която трябва да се плати за европейското членство? Дали с присъединяването си към европейската "В" или "Г" група няма да се превърнем в един вид европейски кюрди?", пита историкът.

Реформи и желания

Европейският съюз гледа на Сърбия като на инструмент за решаването на най-различни проблеми, е мнението на политолога професор Йован Теокаревич. "Сърбия никога няма да напредне толкова, колкото е напреднала Германия. Но ни оставете поне да стигнем нивото на балтийските страни, които днес изглеждат по съвсем различен начин, отколкото по време на съветската окупация", призовава професорът.

"Балтийското ниво" има съответното цифрово изражение: в Сърбия брутният вътрешен продукт е приблизително 6000 долара, в Латвия е двойно по-висок, а в Естония - дори тройно. За да достигне това равнище, правителството в Белград би трябвало да приложи болезнени мерки: да подобри инвестиционния климат, да укрепи икономиката и най-вече да ограничи властта на партиите. Тъй като партиите и до днес си разпределят местата в администрацията - от седемте милиона сърби 800 000 работят като държавни служители. А до момента нито една политическа сила не е проявила готовност да промени това. "Много сръбски политици гледат на интеграционния процес като на листче с желания - не предприемаш нищо особено, а в един момент се оказваш реформиран и европейски", отбелязва Марко Вуячич.

За професор Теокаревич бавното темпо на реформи е източник на разочарование. "Илюзиите са разбити. Макар процесът да продължава, ще трябва още дълго да чакаме за присъединяването към ЕС." Колко дълго? Днешните политици избягват прогнозите, но наблюдателите предполагат, че преговорите ще продължат между седем и десет години.