Съживяване или сезонен мираж?

Първите признаци на съживяване в гръцката икономика са налице. Добре въри и туризмът - през летния сезон страната беше посетена от рекорден брой туристи. Много гърци обаче не усещат нищо от това, тъй като гръцките фирми държат заплатите умишлено ниски и обикновено бавят изплащането им.

"По отношение на условията на труда се намираме някъде в Средновековието. През последните три-четири години заплатите бяха намалени с около 30 процента", казва Димитрис Карагеоргопулос, говорител на Генералната конфедерация на гръцките работници (GSEE), един от двата големи синдиката в страната. Ниското заплащане на труда обаче не е всичко. Около 1, 2 милиона работници и служители получават заплатите си със закъснение от 3 до 12 месеца. В някои случаи им дават хранителни стоки вместо пари, макар това да е в нарушение с трудовото законодателство.

В очакване на заплатата

37-годишният Янис и 40-годишната Мария живеят на остров Крит. Двамата не желаят да посочват пълните си имена, защото се страхуват, че могат да загубят работата си. Янис работи в земеделски кооператив, който осигурява заетост на малко над 100 човека. Те произвеждат зехтин и вино, които се изнасят в цял свят, включително в САЩ, Австралия и Германия. Бизнесът върви много добре, но работниците не печелят от това. "Това е най-лошата ни година. От пет месеца не сме получавали заплати", разказва младият мъж. "Понякога ни изплащат дребни суми, които не стигат обаче дори само за бензин", допълва той.

Същото потвърждава и Мария. Имало дори случаи, когато тя не може да отиде на работа, защото няма пари да напълни резервоара на колата си. Мария работи за една сладкарска и пекарска верига, работното място е отдалечено на около 25 километра от дома й. С близо 250 работници и служители тази търговска верига е една от най-големите на острова, но от два месеца и тя не е изплащала заплати. Миналата зима Мария е останала четири месеца без доходи. Тя смята, че работодателят ѝ печели добре от това: "За някои кризата изобщо не съществува. Такива хора крачат през трупове", допълва тя.

Вече 15 години Мария работи за тази фирма. През последните две години нетната ѝ заплата е била намалена от 1 090 на 815 евро, въпреки че фирмата печели добре - през летните месеци дневният оборот само на нейния филиал е около 4 хиляди евро. Мария се гневи на ръководството и по друга причина - има право само на 4 почивни дни в месеца, а от 2012 почти не е ползвала платения си годишен отпуск. По договор има право на 30 работни дни в годината, но на практика ползва не повече от 5 почивни дни годишно.

И това не е всичко: на работното си място работниците и служителите биват следени от камери, тероризират ги. "Упражняват натиск над по-възрастните колеги. Обвиняват ги, че са мързеливи и нямат желание за работа. Постоянно ги контролират и им подхвърлят, че не си вършат съвестно работата", разказва Мария. "Дори когато няма клиенти в магазина, ни се карат, ако някой реши да поседне малко за почивка. Истинската им цел е да се освободят от нас и да назначат по-млади колеги, които да им работят за 580 евро заплата", добавя огорчената Мария.

Семейството винаги е насреща

Всеки се оправя както може, обяснява на свой ред Янис, баща на две деца. "Държа в селото една кафене, но и там оборотът падна наполовина", казва той. Мария пък свързва двата края, като от време на време взема пари назаем от близки и познати.

"За разлика от много други страни, семейството в Гърция е мощен фактор и изцяло е иззело ролята на бюрата по труда", обяснява Димитрис Карагеоргопулос. Семейството винаги е насреща, когато някой изпадне в нужда - например когато му забавят заплатата или когато остане без работа. "И възрастните хора не спират да помагат на децата си, включително с пари. Което е много трудно, защото размерът на пенсиите също беше намален", казва синдикалистът.