Съдът: И мюсюлманките са длъжни да плуват

Съдът обяви, че ученичката е длъжна да участва в часовете по плуване, дори и да ѝ се налага да носи така наречените буркини. Това е костюм за плуване, който представлява нещо средно между мини-рокля, клин, тениска с дълъг ръкав и забрадка. В момента те са много търсени от строго религиозните мюсюлманки, защото тези странни бански костюми не излагат на показ почти никаква част от тялото на плуващата. Буркини се предлагат във всякакви цветове и размери и могат да бъдат закупени в специализираните магазини или в интернет.

"Ще плувам, но само с момичета"

Преди две години едно 11-годишно момиче от марокански произход, което учи в една франкфуртска гимназия, отказа да влиза в часовете по плуване, включително с буркини. Религията ѝ не позволявала да се показва в бански костюм пред мъже или момчета. Освен това тя не желаела да гледа голите тела на съучениците си. От тогава с този казус се занимават различни съдебни инстанции.

Родителите на ученичката поискаха от ръководството на гимназията да я освободи от часовете по плуване, в които участват и момчета. След като получиха отказ, те отнесоха въпроса към Административния съд във Франкфурт, който потвърди решението на училищното ръководство. Същото стори и Административният съд в Касел на следващата инстанция. Днес по обжалваното решение се изказа и Върховният административен съв в Лайпциг. Централният въпрос, на който трябваше да отговорят съдиите там, гласеше: може ли един ученик да бъде освободен от учебни занятия по религиозни причини?

От гледна точка на ислямската религия носенето на бански костюм, покриващ цялото тяло, е допустимо, смятат в Централния съвет на мюсюлманите в Германия. Но всеки случай трябвало да се разглежда конкретно. В интервю за Дойче веле председателят на съвета Айман Мазиек каза, че ако една мюсюлманка отказва да влиза в часовете по плуване заедно с момчетата, защото религиозните ѝ убеждения не ѝ позволяват това, нейното желание следвало да бъде уважено. "В случая става дума не толкова за интеграцията на дадена религиозна общност, а по-скоро за толерантността на нашето общество и неговата готовност да изпълнява онова, което е записано в конституцията - а именно свободата на вероизповеданията", казва Мазиек.

Клаус Майснер, адвокатът на ученичката, се позовава на едно съдебно решение отпреди 20 години. През 1993 година състав на Върховния административен съд е постановил, че освобождаването от плуване е допустимо, ако съответното училище не предлага разделни часове по плуване за момчета и момичета. На това Административният съд в Касел противопостави аргумента за ролята на образованието в интеграцията - учениците трябва да бъдат подготвяни за живота в едно плуралистично и светско общество, каквото е германското.

Във връзка с това бременската експертка по въпросите на образованието и възпитанието Ясмин Каракашоглу казва пред Дойче веле, че трябва да бъде намерен баланс между зачитането на религиозните чувства на отделната личност и педагогическия интерес на държавата. Но може ли свободата на вероизповеданията да застава в противоречие със задължителното училищно образование?

Компромисът

Банският костюм за цяло тяло е средство, което позволява да се опазят религиозните чувства, отреди Върховният административен съд в Лайпциг. Според съдиите, по този начин са защитени както държавният интерес в сферата на образованието, така и свободата на вероизповеданията. Това решение на съда има конкретни последици за ученичката от Франкфурт: тя ще трябва да посещава часовете по плуване в нейното училище.

По данни на Федералната служба за мигрантите и бежанците, в Германия живеят между 3,8 и 4,3 милиона мюсюлмани, което отговаря на дял между 4,6 и 5,2 процента от цялото население на страната - значително повече, отколкото се предполагаше досега.

Автор: Щ. Деге, Е. Лилов/ Редактор: Б. Узунова