Страховете на Виетнам от могъщия съсед

Златна звезда на червен фон. Морски кадети маршируват в бели униформи и пеят песни в прослава на родината. Патриотичната пропаганда по държавната виетнамска телевизия е в пълен ход. Правителството в Ханой залага на емоциите, а посланието е ясно: Оспорваните острови Спратли и Парасел, които се намират в Южнокитайско море, принадлежат на Виетнам и на никого другиго! Китай гледа на нещата другояче. След като в началото на май разположи една петролна платформа в оспорваните териториални води, издигна и втора в средата на юни.

Азиатските експерти са единодушни, че Китай провежда нова форма на експанзионистична външна политика в региона на Южнокитайско море, която скоро би могъл да приложи и на други места. Така Китай постепенно започва да променя статуквото, което засилва загрижеността в цяла Югоизточна Азия, както и в Япония и САЩ. А относително малките съседни държави така и не успяват да намерят правилен подход към азиатската суперсила, независимо, че се ползват с поддържката на САЩ, като напимер Филипините.

Яростта на виетнамците от едностранните действия на мощния съсед се изля в насилствени протести в различни виетнамски провинции в средата на май . При сблъсъците загинаха четирима души. Виетнамското правителство предприе решителни мерки срещу войнстващите демонстранти. Междувременно ситуацията е овладяна.

Вечният спор

Всеки разговор за настоящия териториален конфликт неизбежно довежда до предисторията на конфликтните взаимоотношения между Китай и Виетнам. Хората цитират речта на Нго Куйен, който отвоюва независимостта от Китай през 938 година, както и за личности от династията Ле, която прогонила китайците, и то така, сякаш са живи и днес.

"От над 1 000 години островите Спратли и Парасел принадлежат на Виетнам. Това, което върши Китай е незаконно", казва възрастен мъж в центъра на Ханой. Водещият аналитик на американския мозъчен тръст Стратфор, Роберт Д. Каплан пише в новата си книга за конфликта в Южнокитайско море, че "борбата срещу Китай е тематично ядро на цялата виетнамска история". Която и част на Виетнам да посети човек, навсякъде се сблъсква с темата за териториалния спор.

Във фоайето на историческия музей в Ханой се изложени три географски карти, които документират съществуващата от столетия насам собственост над оспорваните острови. Туристите получават още на летището информация на виетнамски и английски за териториалния спор с Китай. В големия пристанищен град Дананг наскоро беше открита изложба, показваща стотици документи и географски карти като доказателство за принадлежността на островите към Виетнам.

"Виетнамците са изпълнение с отвращение спрямо сегашните действия на китайците непосредствено край бреговете на Виетнам. Но те трябва да се успокоят и да намерят мирно решение на конфликта", казва един възрастен мъж. Друг допълва, че не вярва скоро да избухне война. В крайна сметка Китай и Виетнам поддържат тесни контакти. "Никой не иска война", казва и един бивш военен в разговор с Дойче Веле. Никой обаче не може да каже, как конкретно да се реши конфликта. Повечето виетнамци смятат, че страната им се нуждае от подкрепата на международната общност срещу огромна и мощна държава като китайската. "В противен случай не ни остава нищо друго, освен да се примирим с китайския гнет", казва един виетнамец.

Решение е нужно, но откъде да се вземе то?

Експертите от десет страни, събрани на конференция в град Дананг, също не успяха да намерят път, водещ към решение на проблема. "Китай ще остане. Недопустимо е да стоим със скръстени ръце. Не можем обаче да рискуваме и война", заяви американецът Джеръми Коен. Според него Китай трябва да се подчини на международното право. Как обаче да стане това, след като Китай отказва да признае дори това, че съществува териториален конфликт?

Експертът от Центъра за стратегически и международни проучвания във Вашингтон Грегъри Полинг смята, че АСЕАН като съюз на страните от Югоизточна Азия, следва да играе по-активна роля в случая и да разработи нов кодекс за поведение, който да стане обвързващ за страните в региона.

"Широко разпространената в цяла Югоизточна Азия смесица от силни национални чувства и хилядолетни вражди силно затруднява намирането на политическо решение", казва Герхард Вил от фондацията "Наука и политика" в Берлин. Правителствата на всички държави в региона се надпреварват да правят необмислени обещания към избирателите си, а това възпрепятства воденето на сериозни преговори. Вместо това остава широко поле за емоции, пропаганда и демонстрация на военна сила.