Степени на българската не-свобода

Когато в началото на миналата година стана ясно, че многократно СРС-та са били използвани незаконно, единствената реакция от страна на българските граждани бе във форумите в интернет. Не последваха демонстрации, нито протести, които да покажат, че хората не могат да се примирят с това, че подслушването може да се превърне в норма, че безнаказано могат да надничат в личния ти живот, да те следят и да ровят в имейлите ти. Така всички ние пропуснахме да пробваме готовността на гражданското общество в България да се бори за сключването на фундаментално важния обществен договор, който да очертае кои са допустимите ограничения и да гарантира свободата на личността.

365 дни тази тема мъждукаше в очакване на развръзка, докато официално не бе свалена от дневния ред на държавата. Това обаче също не доведе до никаква обществена реакция. Бяха подслушвали други, не нас самите и може би поради липса на силни характери, или пък заради липса на чувствителност, а може би заради липса на въображение ние не видяхме в това заплаха и не се разтревожихме. Отложихме дебата за свободата за по-нататък...

Преди месец българинът отново мълча

Когато преди месец 30 тежко въоръжени полицаи приложиха “необходимата сила”, за да изкарат Петър Начков от автомобила му и нахлуха в дома на семейството му (фактически заради 5 кутии цигари без бандерол), не последваха демонстрации, нито протести на гражданите срещу поредния брутален пример на полицейско насилие.

Нямаше такива и след съмненията около самоубийството на основния заподозрян за трагичната съдба на Мирослава от Перник. И двата случая предизвикаха медиен и политически отзвук, но не доведоха до оставки. Не мобилизираха обществото. Едни парламентарни комисии са появиха, но те са в полето на политическите маневри, а не на гражданска енергия. Какво попречи на хората да реагират срещу полицейското насилие и да защитят свещените параметри на собствената им свобода? Липсата на въображение или просто безразличие?

Единствената старателно охранявана свобода се оказа свободата, затворена в няколко инчовия екран на персоналните компютри. Хиляди българи излязоха да демонстрират срещу споразумението АСТА. Оказа се, че то събра хора от всички възрасти. Оказа се, че социалната мрежа е в състояние да мобилизира гражданите и да ги накара да протестират часове наред в най-големия студ. Оказа се също така, че такава мащабна реакция на избирателите е в състояние да накара избраните да се съобразят с волята им. България спря участието си в търговското споразумение за борба срещу фалшификатите - АСТА.  В края на седмицата впрочем е обявен втори протест на Гражданската инициатива “Не на АСТА” като част от световната реакция срещу въпросния документ с искане за окончателно отхвърляне на споразумението.

За свободата и всичките й измерения

Миналата година Протестиращият човек беше определен за личност на годината от списание "Тайм". За да защити свободата си с всичките й измерения, той окупира Арабския свят, Уолстрийт, улиците на Мадрид, Лондон, Париж.... Протестиращият човек скандираше на испански, английски, френски, руски, арабски... На български той едва сега започва да срича...

Автор: Еми Барух, Редактор: Емилиян Лилов