Срещу антициганията

Прогонването на роми от Франция бе всъщност всичко друго, но не и изненадваща мярка. Т. нар. "доброволно" напускане на страната бе оповестено още в края на юли - в хода на офанзива по вътрешната сигурност. Та нали сигурността в Европа отново се изписва с главна буква! Тя е междувременно нещо като крупна компания. Или както беше формулирал Жан Бодриар: "Сигурността е индустриалното продължение на смъртта".

Произходът като недостатък

Най-късно от месец май 2008 г., когато една ромска колония в Неапол бе подпалена и на 500 роми бе отнето мястото за живеене, трябваше всъщност да е станало ясно, че насилието срещу ромите в Европа нараства. Само дето никой не иска да се взре по-внимателно. Като например в обстоятелството, че в Италия се взимат пръстови отпечатъци, което бе обявено за уж хамунитарна акция в защита на малките, та да ходят те на училище, както обясни тогава вътрешният министър Роберто Марони.

Погледът се премества встрани и когато става дума за изстъпленията срещу роми - било в Унгария, където хвърлят коктейли "Молотов" срещу роми, било в Чехия, където през април 2009 г. подпалването на ромска жилищна сграда бе акомпанирано от бойния вик "Цигани, сега ще горите".

В България пък през 2008 г. Съюзът на издателите на вестници връчи годишната си награда за млади автори на някой си Калин Руменов, който редовно подстрекателства от страниците на всекидневника "Новинар" срещу ромите. Цитат: "Циганите идват като вълците, размножават се като овцете... Първите, които ще си отидат, са международните компании. Те ще се изберат място с по-малко цигани и повече пари. Та кой би купувал сапун за мека и нежна бяла кожа - да не би мръсните цигани?"

Когато сега т. нар. "нерегламентирани ромски лагери" във Франция се опразват, това безспорно се вписва идеално в антициганските мерки през последните години. И погледът отново бяга встрани, когато стане ясно, че в Европа съществуват две категории граждани на ЕС. Едните могат да се ползват от благата на свободата на пътуванията и трудовата мобилност. За останалите, макар и да притежават съответните документи и лични карти от националната си държава, тази свобода изглежда не е в сила.

При това само защото имат един уж решаващ недостатък: произходът. Онези роми, които сега са екстрадирани от Франция, наистина са граждани на ЕС, но това не е важно. Или поне не е толкова важно, колкото е важен етническият произход, т.е. расовата принадлежност.

Крадци, мошеници, готованковци?

Когато френският вътрешен министър Брис Ортфьо оповестява, че до края на месеца ще бъдат експулсирани около 700 роми и при това подчертава, че ставало дума за "обичайната процедура по екстрадирането на базата на доброволността", той не пропуска в същото изречение да обясни, че експулсираните лица ще бъдат включени в база данни, за да се избегне завръщането им във Франция и няколкократното инкасиране на паричните премии.

Това звучи на първо четене безобидно, но именно тук се крият антициганските кълнове, които вече от години насам израстват все по-буйно. Ако навремето се твърдеше, че ромите крадат кокошки и бельото от просторите, то в наши дни твърдението е, че ромите са не само крадци, а също така, разбира се, мошеници и социални готованковци.