Спрете Марио Драги!
Марио Драги е големият губещ през 2015 година. В учебниците по история срещу неговото име ще пише: човекът, който с програмата си за изкупуване на държавни облигации срути всички бентове, за да започне голямото изливане на милиарди евро от ЕЦБ във финансовите пазари - ден след ден, месец след месец. Върховният пазител на еврото гарнира всичко това с почти нулева лихва. Така той забърка една опасна смес, която крие сериозни рискове. Целта на италианския финансов магьосник бе да осигури възможност на банките да отпускат евтини кредити, които да стимулират икономиката, фирмите да започнат да инвестират повече, това да "напомпа" инфлацията, а потребителите да развържат кесиите си и да започнат да купуват, купуват и пак да купуват.
Проблемът се състои в това, че този план не проработи. Банките предпочетоха да използват възможността да се запасят със свежи пари - дори с цената на това да плащат наказателни лихви. Бизнесът пък не започна да инвестира повече, защото световната икономика продължава да е много нестабилна. Конюнктурата в еврозоната почти не помръдва от място, а инфлацията се задържа близко до нулата. Освен това не е много ясно защо е този стремеж тя да бъде вдигната до около 2 процента, особено когато цената на петрола пада главоломно? Има ли въобще смисъл подобно начинание и не е ли точно в това същинският проблем?
Златно време за спекулантите
От сметките на Марио Драги се потвърди само последното му предвиждане: че хората ще започнат да потребяват повече. Те наистина започнаха да купуват повече, защото при сегашните лихви, практически равняващи се на нула, те предпочитат да не държат парите си в банката. Гигантският експеримент на Драги прилича на операция на сърцето, която причини обезкървяване (историческо обезценяване на валутата). Политиката на ниските лихви е грешната рецепта, която само тика парите и капиталите в ръцете на спекулантите. За хората, които разчитат, че със спестените средства ще осигурят старините си, тази политика е направо перверзна. Разбира се, че сега моментът е удобен за покупката на недвижима собственост. Но този балон ще се пукне по-бързо, отколкото мнозина си мислят.
Операцията на Драги успя да девалвира еврото спрямо щатския долар, с което направи по-изгоден износът от еврозоната. Но като изключим експортно ориентираната германска икономика, кой друг печели от такава политика? Ще кажете, но нали политиката на евтините пари помага на южните европейски страни да не потънат. От тази гледна точка можем да разглеждаме плана на Драги като подарък за родната му Италия. Но истинският въпрос е колко дълго още паричната политика ще върши работата на реалната политика?
Липсва визия за справяне с кризата
Така стигаме до следващия пробив в бента - гръцката дългова криза. Някой направи ли си труда да преброи колко извънредни срещи на върха бяха посветени на този проблем, преди към Атина да потекат отново милиарди евро срещу щедрите обещания за извършване на реформи от лявото гръцко правителство? Накрая беше приета нова програма за помощи и духът отново беше вкаран в бутилката. Но през годината в Гърция не беше сторено нищо, което да помогне на страната да си стъпи отново на краката. А през 2016 година със сигурност на Гърция няма да ѝ бъде отделено толкова внимание, колкото през тази, тъй като Европа е изправена пред следващия голям пробив в бента: великото преселение на народите.
Тъй като Германия е основната крайна цел на хилядите бежанци и защото бежанският поток няма да секне и през следващата година, това ще бъде най-голямото предизвикателство за германското общество, което ще постави на изпитание и възможностите на германската икономика. А това, че през тази година тя издържа теста, съвсем не означава, че ще бъде така и през следващата 2016. Германия е зависима от световната икономика и засега няма признаци, че тя ще успее да избегне сътресенията на една възможна глобална рецесия.
Бежанската вълна можеше да бъде предвидена - признаците се виждаха дори и от Германия. Но никой не пожела да види този проблем. А следващата криза вече се очертава. В същото време германското правителство предпочита да се занимава със скъпо струващи социални реформи като пенсиониране на 63 години. Така остава само да се надяваме, че ще ни се размине световната икономическа криза. Включително защото шефът на ЕЦБ Марио Драги вече изразходва всичките си муниции за стимулиране на конюнктурата. Неговата парична политика е чиста отрова за Европа, защото тя спъва реформите.
Затова девизът за идната година би трябвало да гласи: Спрете Драги!