Софийски мечти и реалности
22 август 2012Още с пристигането си в София през 1879 година чешкият историк Константин Иречек отбелязва в своя дневник първите си впечатления от града: "Крива улица с дървета, отстрани отворени ориенталски дюкянчета, ужасен неравен тротоар и страшна кал. Голямо село." Шестнайсет години преди тази дата в Лондон вече се е движело първото в света 5-километрово метро, а четири години преди нея в построената от френски инженери подземна линия в Истанбул вече се чували подвикванията към конете, теглещи вагоните в тунела.
В края на август, с очакваното височайшо присъствие на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу, в българската столица ще потегли втората линия на метрото, която пресича не само пластовете на "иречекова" София, но и каменните останки на антична Сердика, където първият приел християнската вяра римски император Константин Велики е прекарал цели 12 месеца в търсене на нова столица на империята. Общинските власти на обявения през миналата година "най-добър за живеене" град се надяват археологическата атракция да привлече повече чуждестранни туристи, които "да подпомогнат възстановяването на закъсалата икономика в най-бедната членка на ЕС", както коментира по този повод Ройтерс.
"Откровен рекет и беззаконие"
Мъчителното 33-годишно строителство на софийския метрополитен все пак реши някои проблеми в занемарената от десетилетия транспортна инфраструктура на милионния град, но постави и много нови. Кметството въведе ново данъчно "зониране" за определени квартали под претекста, че имали удобна връзка с метрото и повиши драстично данъците за сгради и таксите за смет в тях. Направи го по български "справедливо", като например остави непроменени налозите в любимия тузарски "Лозенец", където освен подземен транспорт осигури на живеещите и нов булевард, а в централните райони вдигна със 100 процента задълженията на близо 200 хиляди софиянци.
След пускането на първия лъч очакванията бяха, че подземната железница ще намали чувствително броя на автомобилите в столичния център, но това не се усети – тежките задръствания и паркираните практически навсякъде автомобили останаха неразделна част от нелекото битие на софиянци. Поради което общинарите измислиха да повишат двойно таксите за паркиране в различните градски зони и да въведат платени стикери за автомобилите на живеещите в центъра. След гневни улични протести на стотици засегнати граждани, които нарекоха мерките "откровен рекет и беззаконие", въвеждането на стикерите временно беше отложено до октомври. Само временно, защото общинарката от ГЕРБ Валя Чилова предупреди недвусмислено по телевизията: "Ако протестиращите от центъра на София си представят, че ще им позволим безплатно паркиране, това няма да стане. Улиците са на всички." Заяви го въпреки събраните досега над 25 хиляди подписа за отмяна на новите правила.
Пари няма. Действаме!
Естествено паркирането в милионен град с инфраструктура на "голямо село" (по Иречек) е тежък проблем, още повече, че от "славните години" на издигането на НДК в централната му част не е построен нито един обществен паркинг. Колите са навсякъде – по тротоари, паркове, задни дворове, заведения, магазини, входове. Централни градски площади, като "Св. Александър Невски", "Народно събрание", "Княз Александър Батенберг" на практика са паркинги, или казано иначе касички за събиране на общински такси. Същото се отнася за централните булеварди и улици, където автомобилите окупират безкомпромисно мястото за движение на пешеходците. Въпросната абсурдна гледка продължава да удивлява немногобройните чуждестранни посетители на града, които се питат дали местните общинари някога са виждали многоетажните и подземни паркинги в европейските градове с исторически център, или в един американски Манхатън, да речем, където пространството е също силно ограничено.
"Може и да сме виждали, ама в кризата пари за такива глезотии няма", биха отвърнали съветниците от градския парламент в трепетно очакване на празненствата (засега изчислявани на 30 хиляди евро!) по повод откриването на втората метролиния. И на мечтаните печалби от 320-те хиляди туристи, които се очаквало да посетят археологическите останки в софийския център само през първата година!
Автор: Г. Папакочев/Редактор: А. Андреев