Софийският ъндърграунд

Само 130 години след обявяването на София за българска столица, през деветия месец на деветата година от 21 век, двумилионният вече град ще се сдобие със своята първа линия на подземната железница, която минава през центъра и свързва /засега!/ два от неговите знакови нови жилищни квартали „Младост” и „Обеля”.

Събитието ще е второ за годината, след като през май тогавашният кмет и сегашен премиер Бойко Борисов откри с духова музика, народни хора и в присъствието на държавния глава източното разширение на линията и този факт придаде карати на кампанията на ГЕРБ за парламентарния вот на 5 юли.

Истинската цена на транспортната глътка въздух

Появата на цялостен лъч на метрото в София наистина е събитие. Не защото то все пак се случва век и половина след изграждането на лондонския „ъндърграунд” или 113 години след появата в Будапеща на първия европейски метрополитен. Нито защото злополучното строителство е започнало в началото на 70-те години на миналия век, за да завърши частично 34 години по-късно, преминавайки през всякакви препятствия и мъки. Събитието е в простичкия факт, че за разлика от започнатите през същия период автомагистрали, които трябваше да покрият 450-те километра от единия до другия край на страната, и които още не са довършени, столичната подземна железница успя да пропълзи под финансовите, корупционни, организационни и скудоумно-мисловни препятствия, създавани от няколко правителства със своите политици и общинари, и най-сетне да предостави транспортна глътка въздух за жителите на най-населения и неуреден български град. Тепърва обаче ще се изчислява истинската цена на новата придобивка.

Преди още да са започнали да преминават редовно под центъра, подземните влакове удариха тревога за по-старите сгради на повърхността. Вибрациите, предизвиквани от закупените преди 30 години и архаични вече украински мотриси и вагони, напукаха стените на редица паянтови, но архитектурно ценни сгради, като например Военния клуб. Какво ще се случва при редовния трафик – един Господ знае! Дори повече – специалисти очакват, че подземните влакове ще разрушат окончателно една от старателно охраняваните „светини” на българо-съветската дружба – паметника на Съветската армия, който се възвисява практически върху най-голямата централна метростанция в София и чийто демонтаж е вероятно да се наложи от елементарни мерки за безопасност.

А нищо?

Засега живеещите покрай надземното трасе на метрото в столичния квартал „Младост” вероятно спят с тапи в ушите поради гръмовния шум от минаващите композиции, въпреки пластмасовия защитен тунел – нормативните 50 децибела едва ли са спазени независимо от твърденията на строители и технически експерти. Освен това отсъствието на използваната в цяла Европа интегрирана транспортна система, която осигурява връзките на всички видове обществени возила, е възможно да превърне метрото в доста луксозен превоз, доколкото то продава собствени билети на своите пътници. Но... алтернативата е: „А нищо?”. Така че пред задръстванията, претъпканите трамваи и автобуси и безумните софийски „маршрутки” метрото наистина е събитие. При това полезно и европейски окуражаващо.