Смърт на релсите

Тъмно е, часът е 22.30, на около 2 километра от гарата на малкото македонско село Пчиня, южно от столицата Скопие. Каньонът на река Пчиня е тесен. От едната страна е планината, а от другата - Вардар. Както всеки ден от месеци насам, по релсите вървят мъже, жени и деца. Около стотина нелегални бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан или Сомалия. Повечето от тях искат да стигнат до Германия. Групата бежанци прави кратка почивка. Хората седят на релсите, когато с висока скорост се приближава бързият влак от Солун за Белград. Машинистът казва, че като видял хора на релсите, веднага дал сигнал и ударил спирачките. Повечето успяват да отскочат встрани, но 14 души не успяват да се спасят. Когато пристигат на местопроизшествието, полицията и спасителните екипи се оказват изправени пред ужасяваща гледка: наоколо лежат разпръснати части от телата на загиналите и остатъци от дрехи. Повечето от оцелелите бежанци междувременно са избягали. Полицията заварва на мястото на инцидента 8 души, по всяка вероятност близки на загиналите и ги арестува.

Отворената врата към Запада

Това не е първият случай, когато в Македония загиват бежанци. Според официалните данни, през последната година в Македония при подобни инциденти са загинали най-малко 30 души. "Македония е важна част от транзитния маршрут по суша. Това е и най-лесният начин бежанците да достигнат до Западна Европа", казва директорът на македонската регионална инициатива за миграция, политическо убежище и бежанци Турпен Стояновски. Иво Котевски от вътрешното министерство казва, че бежанците от Африка, Близкия изток, или Афганистан преминават от Гърция в Македония. Те са нелегални имигранти и в повечето случаи нямат каквито и да било документи. Тъй като Гърция няма повече капацитети за прием и грижи за бежанците, ги пуска тихомълком по пътя към Запада през Македония и Сърбия към Унгария. Стъпили в ЕС, повечето бежанци се надяват да достигнат до Франция, Германия, или Великобритания. Често използват железопътните трасета и магистралите, за да не объркат посоката. Този път обаче е труден и много опасен. И то не само защото движението по релсите е опасно за живота.

Медиите в Македония и Сърбия често информират за нападения срещу бежански колони, срещу които и властите в двете страни често не могат да предложат защита. В разговор с Дойче веле Марк Милиес от бежанската организация "Про азил" говори за непоносимите условия в бежанските приемни центрове в македонската столица Скопие. "Там държат хората против волята им седмици и месеци наред затворени. Приемните центрове са претъпкани, липсват легла за всички бежанци. Няма достатъчно храна, хигиенните условия са под всякаква критика и никой от бежанците не получава юридическа консултация", казва той. Властите и местното население изнемогват от бежанските потоци. Правозащитната организация "Хюмън райтс уоч" също публикува доклад за безброй издевателства на сръбската полиция над бежанците. Те биват заплашвани, обиждани и бити. А който бъде заловен в близост до македонската граница, бива депортиран без документи и съдебна процедура, твърдят правозащитниците.

Хиляди километри пеша...

Въпреки това хиляди бежанци продължават опитите си да достигнат до Западна Европа. Сръбската столица Белград е последната спирка преди границата на ЕС. Тук Паша, Сахер и Аид се подготвят за продължаване на мъчителното си пътуване на Запад. Те са язиди от Ирак, избягали от главорезите на "Ислямска държава". От месеци са на път, в повечето случаи - пеша. "Преди около месец тръгнахме от Сърбия към Германия, но унгарската полиция ни арестува. 20 дена бяхме в затвора, молбите ни за политическо убежище бяха отхвърлени и ни депортираха обратно в Сърбия. Тук трябваше да платим 50 евро глоба и ни заявиха, че трябва да напуснем страната в срок от десет дена. Утре ще се опитаме отново да тръгнем за Германия", казва 28-годишният Паша в разговор с Дойче веле.

Крайната цел - Германия

Германия минава за най-привлекателната страна за повечето бежанци. Тримата язиди също са се отправили към Германия. "Германия дава много повече възможности за хората, които търсят политическо убежище, отколкото други страни", казва Паша. Тримата не искат да споделят дали този път ще използват "услугите" на каналджии. Всеки един от тях вече е платил на различни каналджии по 11 000 долара. За да прекосят сръбско-унгарската граница, ще трябва да платят още по 1 700 евро на човек. Те не знаят какво ги очаква, но искат да продължат пътуването си на всяка цена. Имат и мечти. "В Ирак се записах в художествената академия. Тогава започна хаосът с "Ислямска държава" и до следване изобщо не стигнах. В Германия обаче ще се опитам да се запиша в художествената академия", казва 19-годишният Сахер. Той споделя, че цялото му семейство е останало в Ирак и се надява един ден да прибере близките си при себе си в Германия.