Слуховете за смъртта на немския са силно преувеличени

Още Марк Твен е знаел колко труден е немският език. В своето есе „Този ужасен немски“ той пише, че един талантлив човек може да научи английски за 30 часа, френски – за 30 дни, но немски не може да научи и за 30 години. Съвсем очевидно е, пише Твен в друго свое съчинение, че немският език се нуждае от реформа, защото в противен случай той ще трябва да бъде причислен към мъртвите езици. Защото "само мъртвите разполагат с необходимото време, за да го научат", пише Твен. 

Никой вече не говори както в Средновековието

Още през 1897 година Твен настоява да се върви към радикално опростяване на немския език - което, според много германци, и за тяхно нещастие, това отдавна вече се е случило. През 2008 година близо две трети от германците са споделили, че езикът им бързо запада. Като причина за това те виждат в интернет, нежеланието да се чете, англицизмите и младежкият жаргон. Упадъкът се отнася най-вече за младото поколение, смятат специалистите. Речникът, с който младите хора си служат в есемесите и в Туитър, е много беден. Тревогата е, че немският език прогресивно обеднява и престава да се развива. Експертката от Дружеството за немски език Андреа-Ева Евелс обаче възразява: според нея немският език не загивал, както твърдят мнозина, само постоянно се променя , защото и светът се променя с неподозирани досега скорост и мащаби. "Ако днес вече не говорим така, както са говорили хората през 6-ти век или в Средновековието, това е защото езикът постоянно се напасва към променените условия на живот", посочва тя.  

Точно по тази причина интернет, есемесите, WhatsApp и съобщенията в Туитър изобщо не осакатяват езика, както често се твърди. Сбитата граматика и ограниченият обем на съобщенията не са нещо ново – днес се използват смартфони, докато преди хората са си изпращали телеграми, в които също са се изразявали сбито и с известни съкращения.

Езикът се развива

Според експертката, от езиковедска гледна точка няма доказателства, че езикът западал заради начина, по който младите хора си служат с него. Младежите винаги са имали свой собствен език, на който общуват помежду си. И този език е изобретателен, спонтанен, директен и гъвкав. Нищо ново във факта, че училища и университети бият тревога и укоряват младите хора за лошия правопис и занемарената граматика. Езикът обаче се развива даже когато, например винителният или родителният падеж понякога се използват неправилно. В много случаи езиковата употреба постепенно налага „нови правила“. А езиковите промени водят до опростяване на структурата на езика. Граматически функции, които са станали излишни в хода на езиковото развитие, защото се припокриват с други налични функции, постепенно спират да се употребяват. 

Твърденията, че езикът западал, имат дълга традиция. Принцеса Лизелоте фон дер Пфалц например пише през 1721 г. до най-добрата си приятелка следното: „Как е възможно, мила Луизе, нашите добри, честни германци тъй много да са оглупели, та да развалят езика ни до неразбираемост?!“ През 1852 г. пък германският философ Артур Шопенхауер се оплаква от „методическо обезобразяване“ на немския език. Впрочем, и в по-далечни времена защитниците на езика са оказвали яростна съпротива срещу чуждиците. Така например през 1617 година, когато в образованите среди било обичайно и модерно да се говори на френски език, аристократи основавали в Тюрингия свое дружество за съхраняване на книжовния немски език. 

За чист език

В наши дни езиковите пуристи се борят срещу англицизмите в съвременния немски език и призовават за лоялност към него. Езиковеди като Андреа-Ева Евелс, обаче, възприемат чуждиците, за които липсват немски думи със същото значение, като обогатяване на езика. Според статистиката, между една трета и една пета от думите в съвременния немски език имат чужд произход - латински или гръцки. А  изследване на социологическия институт YouGov от 2016 година показа, че най-употребяваната заемка от английски - изразът "okay" - бива използван от 90 процента от хората, които отричат англицизмите.