Служебният кабинет и следата "Цацаров"

Коментар от Полина Паунова:

Три дни след встъпването си в длъжност новоизбраният президент Румен Радев назначи значителна част от администрацията си, насрочи датата за изборите, набелязана предварително от БСП, и издаде указ за персоналния състав на служебния кабинет. Със стегнатите си действия бившият шеф на бойната авиация опроверга всички предварителни опасения, че поради липсата на опит в сегашното си поприще няма да се справи в политическото безвремие, в което се намира България.

Какво (не) ни казва съставът на служебния кабинет

Тези бързи действия обаче не ни казват нищо друго, освен че Радев и администрацията му желаят да се покажат пред обществото като държавници, отнесли се сериозно към конституционните си задължения. Почти нищо не казва и персоналният състав на служебния кабинет. Повечето служебни министри са уж експерти с различен политически профил, като повечето от тях са напълно непознати в обществото. А това, разбира се, повдига големия въпрос за отговорността - кой ще я носи и по какъв начин. И още по-големия въпрос за това дали изобщо е нужна институцията служебно правителство.

Според основния закон, президентът има право да променя състава на Министерския съвет. Но дори някой от министрите да се провали, той едва ли ще го стори, тъй като смяната на някой шеф на ведомство би се равнявала на официално признание за грешка. От тази гледна точка служебен кабинет с никому неизвестни имена крие редица опасности, тъй като липсва ясна отговорност. Твърде вероятно е в предстоящите два месеца до изборите най-често задаваният въпрос около едно или друго управленско решение да бъде следният: чия е ползата от него и чий партиен интерес обслужва. А отговорите, естествено, ще са само в сферата на предположенията.

Но дори да се абстрахираме от подобни генерални съждения, съмненията около известните лица в кабинета си остават. На първо място твърде много питания буди фигурата на премиера Огнян Герджиков. Юристът и бивш председател на парламента е добре познат в обществото покрай политическата му дейност в царската партия, загинала безславно след два мандата на власт.

Да напомним, че Герджиков търпи критики заради дейността му като синдик в Агробизнесбанк - една от банките, фалирали по време на кризата през 1996-1997. И както припомня „Капитал”, въз основа на доклад на Държавния финансов контрол от 1999 Окръжната прокуратура в Пловдив образува предварително производство, което през 2000 година е отменено от Върховна касационна прокуратура, ръководена от Никола Филчев (на когото Герджиков е кум).

Следата "Цацаров"

Но връзките на цариста с прокуратурата не са само семейни. В редица изяви той твърди, че съдебната система не е най-болната в държавата, а впоследствие нарича "пълна глупост" случайното разпределение на делата. Подчертано положително е и отношението му към главния прокурор Сотир Цацаров.

Назначението на Герджиков изобщо не е единственият реверанс към тезата на БСП, ДПС и ГЕРБ, че не прокуратурата, а бързината на процеса е "гнилата ябълка“ в съдебната ни система. (Теза, лансирана, разбира се, от главния прокурор и неговото обкръжение.) В състава на служебния кабинет постът в МВР е отреден на Пламен Узунов, който привидно е бил в конфликт с държавното обвинение. Но дали наистина е така?

Узунов е бивш директор на Пловдивската полиция и е смятан за близък до спорния бизнесмен и шеф на градската организация на БСП Георги Гергов. Оглавява местната полиция по време на Пламен Орешарски. В средата на 2015 обаче е принуден да напусне - след писмо на главния прокурор Сотир Цацаров, с което той уведомява вътрешния министър Румяна Бъчварова, че са открити нередности при разследването на пътен инцидент в града: двама подчинени на Узунов били прикрили шофьор, убил на пътя възрастен човек. По-късно обаче Узунов мистериозно става свидетел на прокуратурата срещу депутата от ГЕРБ Методи Андреев, който навремето е сред най-изявените критици на главния прокурор. Узунов, който по това време вече си е имал взимане-даване с прокуратурата, дава показания, според които Андреев е ходатайствал за назначението на негов близък. Малко по-късно Цацаров използва тези твърдения, за да подаде сигнал срещу депутата в парламентарната антикорупционна и етична комисия.

И още една фигура в служебния кабинет, която повдига въпроси: правосъдният министър Мария Павлова, следователка от икономическия отдел на Националната следствена служба. Павлова е неизвестна в юридическите среди, което е достатъчно показателно, тъй като през последните две години опитите за реформи в съдебната система оформиха ясно разделение между снишаващите се пред мощта на Цацаров магистрати и юристи и бунтуващите се срещу неговото всевластие. Неизвестността на Павлова повдига важния въпрос кой я е предложил на президентския екип, а местоработата ѝ - подчиненото на прокуратурата следствие - подсказва отговора.

Именно премиерът, който ще задава общото поведение на кабинета, именно вътрешният министър, който има основна функция при провеждането на изборите, и именно правосъдният министър, който от първия си работен ден ще трябва да набележи стъпките, с които България да отговори на поредните критики в мониторинговия доклад на ЕК, безспорно са най-важните фигури в служебния кабинет. И тримата обаче повдигат въпроси относно независимостта на служебното правителство. И дават един важен отговор: как така още в предизборната кампания Радев само за 24 часа промени из основни мнението си за съдебната реформа - да си припомним, че първоначално я обрисува като радикална, но впоследствие изключи от нея прокуратурата.