След ''чудото от Женева''

Вън от съмнение е, че сключеното споразумение е от полза най-вече за иранския народ. Първоначалният замисъл на Запада беше следният: така наречените "интелигентни санкции" трябваше да ударят иранските властници, завъртайки трайно кранчето на бликащите парични постъпления от износа на петрол и газ. Вярно е, че в значителна степен санкциите постигнаха тази цел. Само че независимо от своя "висок коефициент на интелигентност", те предизвикаха далеч повече вреди, отколкото беше предвидено, като основната тежест се стовари върху иранския народ.

Печелившите

Възможно е да има иранци, които поради някаква криворазбрана национална гордост са одобрявали и все още одобряват атомната програма на страната си. Но гладът е аргумент, който не бива да се подценява. Иранският народ открай време иска да преодолее наложената му изолация. И открай време се надява, че след частичното или цялостно вдигане на санкциите страната ще се "отвори" политически, а покрай това ще се увеличат и правата и свободите на гражданите. Изборната победа на президента Рохани беше продукт именно на тези въжделения. Казано накратко: иранският народ се надяваше на "чудото от Женева".

Сред печелившите от сключеното споразумение е и иранският режим. Защото санкциите бяха за него нещо като "смърт на порции". Терористичните атентати, увеличаващите се напрежения между правителството и етническите малцинства, общото недоволство сред населението, тайната намеса на съседни държави във вътрешната политика на страната и най-вече опасността от военна интервенция - това бяха истинските причини за новия курс на режима. С оглед на всичко това може да се твърди, че сключеното споразумение е за властниците в Иран нещо като "застраховка живот" - то удължава тяхното господство, но, разбира се, само в случай, че Рохани изпълни предизборните си обещания.

Споразумението с Иран беше много важно и за САЩ. Както и за останалите западни държави. Поради простата причина, че светът не може да си позволи нова война в Средния и Близкия изток. Бъдещето на Афганистан след изтеглянето на чуждестранните войски е пълно с неизвестности, ислямистите откриха Пакистан като своя нова родина, сигурността в Ирак остава твърде крехка, войната в Сирия продължава, а дървото на Арабската революция ражда засега само горчиви плодове. Да се отвори нова война в този регион би било чиста лудост.

Без излишни надежди

В същото време трябва да се отбележи, че мнозина извлякоха значителни ползи от ембаргото, наложено на Иран - петролът и газът поевтиняха, появиха се редица възможности за изгодни бартерни сделки. Турция, Русия, Китай, Обединените арабски емирства и дори Афганистан успяха да се възползват от тази благоприятна за тях ситуация. Макар тези страни да не са особено възрадвани от нормализирането на отношенията между САЩ и Иран, те все пак не желаят нова война в региона. Това важи дори за Израел.

Сключеното споразумение е само първа крачка към уреждане на атомния спор с Иран. То не е чудодейно средство, което решава проблемите мигновено. Затова и светът не бива да очаква скорошен хепиенд. Ситуацията си остава сложна, а сближаването между Иран и Запада определено не поражда единствено възторг. Но нима някой е очаквал нещо друго?