След "Йончева" и "Банов": може да стане неконтролируемо

България навлиза в период, в който наблюдаваме сериозно политизиране на антикорупционната политика. След частично провалените конституционни поправки от 2015 и излизането на Христо Иванов и Радан Кънев от властта, в българския парламент се наложи сериозен “надпартиен” консенсус по отношение на съдебната реформа и борбата срещу корупцията. Този консенсус, крепен охотно от ГЕРБ, БСП, ДПС и асорти патриоти/консерватори, може да бъде обобщен по следния начин:

-   не се пита за КТБ;

-   не се поставя под въпрос дейността на прокуратурата, въпреки скандали като “Костинброд” и “ЦУМ-гейт”;

-   не се закачат медиите и икономическите интереси на ДПС/ГЕРБ;

-   БСП не е обект на сериозен интерес от страна на държавното преследване.

За да просъществува този консенсус вече повече от три години, българската политика трябваше да се насочи към бурните, но наказателно безопасни води на патриотарството и "новия консерватизъм”. Залисани в битки срещу Истанбулската конвенция и милионите имагинерни мигранти от Африка, хората станаха невнимателни и в суматохата ТЕЦ "Варна” премина в частна политическа собственост, „Булгартабак" беше изконсумирана, а вторичното разграбване на КТБ продължи по законодателен път. Както каза наскоро един сръбски политик, на Балканите загръщането в националния байрак е най-сигурният начин да се прикрият корупционните срамотии.

Сега обаче ГЕРБ и БСП буквално се хванаха за гушите с обвинения срещу свои представители, с което антикорупционният консенсус изглежда пропукан. Въпросът е дали това пропукване ще доведе до дългоочакваната борба срещу корупцията по високите етажи на властта - или просто до антикорупционен панаир, целта на който е да се пусне малко кръв и да се осигурят предизборно телевизионни зрелища за народа.

Казусът "Йончева"

Разследването около КТБ разкри, че парите на тази банка са използвани за "култивирането” на политическа и обществена среда в полза на определени частни интереси - тези на Цветан Василев и на алтерегото му до 2014 година Делян Пеевски. Тези персонажи са важни елементи от мрежа, която бе заела доминантна позиция в българската политика към 2013-2014 година (частта от тази мрежа, която не е в изгнание, все още се радва на този си статут). В култивирането на удобна среда КТБ даде стотици милиони за ТV 7 и абсурдната партия на Бареков, чиято цел (не особено оригинално) беше корпоративно представителство под патриотарски байрак. Още преди това обаче банката бе раздавала големи суми на сайтове, вестници, интелектуалци, за да си гарантира политическо влияние и благосклонно обществено мнение. След разрива между Василев и Пеевски и банкрута на банката, част от тези бенефициери фалираха, други преминаха на хранилка към Пеевски или директно към ГЕРБ,  трети се върнаха към БСП и новото ѝ превъплъщение - Румен Радев. Елена Йончева беше от тази последна група протежета на КТБ.

Днес научаваме, че връзките на Йончева с КТБ отиват отвъд инцидентно благотворително “спонсорство” на журналистически продукти. Съществували са офшорни съвместни фирми между нея и представители на банката, чиято цел очевидно е била да не станат публично известни финансовата подкрепа от банката и нейния размер.

Всичко това е сериозен политически проблем и Елена Йончева и БСП няма как да представят този епизод като журналистически или граждански героизъм. Изглежда, че става дума за индиректно купуване на влияние от страна на банката, което се прикрива с офшорни инструменти. Дали в КТБ са мислили, че по този начин ще “държат” Станишев и БСП, дали са мислили, че инвестират във влиятелен глас в лявото - това е отделен въпрос. Но безспорно не става дума за обикновено харчене на рекламния бюджет на КТБ, който може да отиде при артисти, спортисти или други известни публични лица - Йончева все пак не е нито оперна прима, нито е Тити Папазов.

В този смисъл епизодът е определено проблемен - и дори срамен от гледна точка на БСП. Прокуратурата обаче реши да превърне политическия въпрос в наказателно-правен: тя повдигна обвинение на Йончева, според което журналистката е знаела, че парите, дадени ѝ от банката, са всъщност откраднати - от служители и от самия собственик на банката Цветан Василев.

Както показва горният параграф, това е много сложна конструкция, която теоретично може да бъде облечена в текстове за пране на пари и съучастие в присвояване, но житейски не звучи много убедително. Според тази конструкция излиза, че Йончева е знаела за схемите на Василев към момент, когато Иван Искров, управителният съвет на БНБ, КФН, ДАНС, службите на държавата и прокуратурата не са знаели за тях.

Прокуратурата твърди, че има доказателства за осведомеността на Йончева. Предстои да видим какви са те. Но тази прокурорска конструкция повдига следния резонен въпрос - как може всички изброени институции да не са били наясно с нещо, което малка пионка в цялостната схема като Йончева е можела да предполага?

Казусът "Банов"

БСП и Йончева отвърнаха на удара в стил “А вие защо биете негрите?”. “Побойникът” (в случая - заподозреният в корупция) се оказа министърът на културата. Боил Банов беше обвинен, че е помогнал на фирма да намали обезщетенията, които дължи на държавата за закъсняло изпълнение на строително-ремонтни работи по софийското Ларго.

Тук историята звучи житейски правдоподобно, но пък юридически важните детайли са (засега) изключително оплетени и неясни. Първо, очевидно става дума за незаконен запис, който може и да е манипулиран. Второ, министерството на Банов все пак си е поискало неустойките, но остава неясно дали те са потърсени в пълен обем и дали самият иск не е компрометиран съзнателно така, че ответникът да спечели в съда. Така или иначе предстои доста сложно разследване, което обещава да е много телегенично както за прокуратурата, така и за парламентарната опозиция.

Под повърхността

Още е рано да се правят някакви категорични изводи за ефектите от антикорупционната конфронтация между ГЕРБ и БСП. Защото тя може да си остане една внимателно оркестрирана предизборна гладиаторска битка с минимални жертви от двете страни. Поради следните факти:

-   И казусът “Йончева”, и казусът “Банов” не засягат структурно-определящи корупционни отношения в страната, а по-скоро само драскат по повърхността. Липсата на дълбочина е заменена с медиен шум и реторическа острота;

-   Казусът “Йончева” добре обслужва цялостния подход на прокуратурата по отношение на КТБ: виновни са основно Цветан Василев и негови доверени лица, а БНБ (управителният ѝ съвет), КФН, ДАНС, прокуратурата и службите не са знаели и не са толерирали “непрофесионалните” практики на банкера. Тази теория на ограничената отговорност прикрива ред други интересни въпроси. Например, срещу какви обезпечения Василев е раздавал кредити за закупуване на издателски компании и други предприятия? Ако се окаже, че тези кредити са били необезпечени по нормалния начин, не става ли дума за организирана злоупотреба със средства на банката и “раздаване на порции”, за което говори Доган? Вместо да се стигне до тези базови въпроси, сега прокуратурата получава шанс да се насочи към Йончева, която е проблем на “надстройката” в аферата КТБ;

-   Министерството с най-малко пари - това на културата, парадоксално се оказа най-корумпирано. Борисов сигурно си е отдъхнал, като е разбрал накъде е насочен антикорупционният гняв на Йончева. Дори и при доказани обвинения (което, както стана ясно, няма да е лесно) щетата за управляващите едва ли ще е голяма.

Събитията могат да станат неконтролируеми

Проблемът за основните партии е следният: ако влязат в режим на окончателна отмяна на своя консенсус от периода 2014-2018, събитията могат да станат неконтролируеми. Първо, прокуратурата вече е свръховластена и безконтролна. Нещо повече дори: тя започна да харесва новия си медийно-политически статус. Борисов се опитва да държи нещата под контрол в рамките на ежеседмични спявания с главния прокурор (което представлява конституционно нарушение, ако вземем независимостта на прокуратурата на сериозно). Но ако той няма някакви неформални механизми за удържане на прокуратурата (за които не знаем), не е изключено в даден момент тя да започне избирателни удари по цялостната свързаност между бизнес и политика, която аферата КТБ разкри. А тези свързаности засягат както управляващия гръбнак ГЕРБ-ДПС, така и “основната” опозиция БСП.

В Румъния това се случи - и картината бързо стана грозна. Разигра се нещо като якобинска антикорупционна революция, след която малцина останаха с главите си. В такива случаи покрай сухото гори и мокрото, а покрай заслужените обвинения има и много политическа мъст и разправа с политическия опонент. Дали сме в началото на подобен процес, предстои да видим.

Едно обаче е ясно: системното нежелание да се прекратят нелегитимни свързаности между управляващи и бизнес води до натрупване на напрежение и желание за разправа, което в един момент избухва. Или в панаир, или в репресивна вакханалия.