Скандалът "Едати"

"Трудно е да се прецени дали тук си имаме работа с детска порнография." Репликата не е от някое телевизионно шоу с участието на повече или по-малко реномиран експерт - думите са на Йорг Фрьолих, ръководител на прокуратурата в Хановер. Тя е тази, която се занимава с разследването срещу социалдемократа Себастиан Едати по подозренията в детска порнография. На пресконференция в петък Фрьолих произнесе и още едно забележително изречение: "Във всеки случай се намираме в граничната зона на това, което правосъдието разбира под детска порнография".

С други думи: самото правосъдие в никакъв случай не е сигурно дали постъпката, в която е обвинен Едати, изобщо представлява престъпление. Т.е. накрая би могло да се окаже, че бившият депутат от Бундестага е купувал съвсем законно снимки на разголени момчета. Това би могло да се сметне за ужасно или недопустимо. И естествено темата в никакъв случай не би трябвало да се омаловажава, позовавайки се на правната страна на въпроса. Но предварителното осъждане също не е оправдано въпреки цялото разбираемо възмущение.

Всички избързаха

Точно това обаче стана в случая с Едати. Изходните данни може да са съкрушителни, засегнатият може и да се е държал подозрително, но в една правова държава презумпцията за невинност важи до доказване на противното. В момента Себастиан Едати е заподозрян - нито повече, нито по-малко. Може и съвсем скоро да му бъдат повдигнати обвинения. Но преди да се е произнесъл съдът, той си остава предполагаем престъпник, а не осъден.

А ако невинността му бъде доказана? Дали в такъв случай всички, които вече го виждат в затвора, ще му поискат прошка? Надали. А дори и да го направят, няма да му е от полза. С него още отсега е свършено - от всякаква гледна точка. Обвиненията в детска порнография са изключително тежки, което е повече от разбираемо от емоционална гледна точка. Но точно поради това в случая "Едати" би било необходимо особено внимание в комуникацията между държавните власти и политиците. Но виждаме, как се случва точно обратното. Избързаха също и медиите, което за пореден път ги поставя на едно ниво с политиците. И за голямо наше съжаление - на много ниско ниво.