Симеонов срещу мутрите: къде греши вицепремиерът?

Не, изборът не е между Валери Симеонов и мутрите. Не е между реда и безредието. Не е между тишината и шума. Тези противопоставяния са манипулативни и несериозни. За съжаление, не малко хора им се вързаха. Изборът е между работеща и неработеща държава. Между законност и беззаконие. Между ясна идея за развитие на българския туризъм и между сезонните хрумвания на този или онзи властимащ.

А проблем наистина има – някои места от Черноморието са подвластни на престъпни групировки, които нарушават правилата, прекрачват законите и трупат печалби за определени мутри. Зрелищните акции на вицепремиера Валери Симеонов в Слънчев бряг през последните дни обаче не решават проблема. Най-малкото по три причини: не посочват точно какъв е проблемът; кой носи отговорност за този проблем и как този проблем да бъде решен дългосрочно и устойчиво. Но вдигат много шум, основното действащо лице в тези акции сам се превръща в карикатура, всичко заприличва на гротеска, а това гарантира запечатването на темата за неопределено бъдеще и нерешаването на нито един проблем.

Какво всъщност прави той?

Валери Симеонов тръгва срещу прочутите „места на порока“ със специални полицейски сили зад гърба си. В ръката си не носи прокурорска заповед, но решава да изземва оборудване. Твърди, че тези заведения „тероризират целия залив от години“, но не казва кои заведения са в списъка му, кои не са и какъв е критерият за подбор. Цитира забрана от наредба на община Несебър, която обаче се оказва несъществуваща. Хвали се, че е „задържал“ диджей. Отчита, че е нанесъл удар върху обект на „известната пазарджишка мутра Божо „Кравата““. Хвали се даже, че бил иззел някаква сума пари от касата на заведението, а основният му споменаван враг е шумът.

Валери Симеонов е вицепремиер и като такъв не може и не трябва да бъде всяка вечер в някое заведение. Ако си мисли, че единствено неговото лично присъствие може да гарантира спазването на правилата, това означава, че няма никаква идея за това как функционира една държава. Ако си вярва, че единствено неговото появяване може да „превъзпита“ мутрите по българското Черноморие, това означава, че няма никаква идея за реалността в територията, на която се явява вицепремиер. Ред се създава със систематичен и постоянен контрол – безпристрастен и неотменен. Хората са го казали – законът да е еднакъв за всички. Няма причина, поради която законът да важи там, където е Валери Симеонов, и да не важи там, където не е Валери Симеонов. Елементарно е. Точно колкото елементарни са манипулациите, че който критикува акциите на вицепремиера, едва ли не защитава мутрите. Ако някой е добра позната мутра, да сте го хванали - просто е.

Държава или мутра?

Акциите на Валери Симеонов са в мутренски стил - мъж с охрана срещу мъже с охрана. Арестуваният диджей е черешката на тортата. След тези акции обаче не идва автоматично „превъзпитание“, а идва безкрайна поредица от нощи без акции. Безспорно, някой трябва да върши тази работа – това са инспекторите от съответните държавни и общински служби, а зад тях трябва да стои регионалната дирекция на МВР. Ако те не си вършат работата, вицепремиерът може да ги смени. Ако и регионалният директор на МВР не си върши работата, може самият Валери Симеонов да се кандидатира и да заеме мястото му. Работа за смели хора има достатъчно.

Вицепремиерът твърди, че едно от заведенията имало „над 20 акта за нарушения до снощи, но продължаваше да работи". Нямаме обаче данни Симеонов да е потърсил отговорност от институциите, които са допуснали това. Вицепремиерът твърди, че „във войната за закон и ред по морето сме изправени не просто срещу мутрите и чувалите им с пари, но и срещу хора от изпълнителната, законодателната, съдебната и медийната власт - съучастници на престъпниците". Нямаме данни Симеонов да е предприел действия срещу съучастниците на престъпниците в „изпълнителната, законодателната, съдебната и медийната власт“. Той е вицепремиер, той е съпредседател на една от двете политически съставки на управлението и като такъв има достатъчно власт, за да противодейства на всеки забелязан от него порок. Но не го прави. А когато част от медиите му напомнят тези факти, той вижда в тях съучастници на мутрите - превръща се в параноик, който си къса ризата за отечеството, а всички останали му пречат. Това е смешно. Но е и тъжно – защото битката срещу мутрите, по принцип, е достойна кауза. Профанската имитация на такава битка обаче бетонира властта на мутрите.