Сигурни ли са тези "сигурни страни"?

Скоро към "сигурните държави на произход" ще бъдат присъединени Мароко, Алжир и Тунис. На практика това означава, че хората от тези държави принципно нямат право на предоставяне на убежище в Германия и от юридическа гледна точка нямат право да пребивават дълготрайно в страната. По този начин федералното правителство реагира на нарастващия брой мигранти от тези три страни. По данни на федералната служба за миграция и бежанци (BAMF), през декември 2015 в Германия са пристигнали 2 300 алжирци и 3 000 мароканци. През 2014 година техният брой е бил общо 4 000 души. Алжирските и марокански граждани влязоха в полезрението на обществеността и властите след новогодишните инциденти пред централната гара в Кьолн. Много от извършителите произхождат именно от тези две северноафрикански страни.

Незадоволително състояние на човешките права в Мароко

След безчинствата в новогодишната нощ политиците решиха да ограничат броя на бежанците от Алжир, Мароко и Тунис и да ускорят процедурата по екстрадирането на вече пристигнали в Германия мигранти от тези страни. Лошото е, че състоянието на човешките права в Алжир и Мароко не е никак розово. Правозащитната организация "Амнести интернешънъл" е регистрирала 173 случая на изтезания в Мароко за периода между 2010 и 2014 година. Правозащитниците от "Амнести интернешънъл говорят и за "безброй" несправедливи съдебни процеси. Много от върнатите на мароканските власти бежанци от испанските анклави са били подложени на насилие.

Политологът Вернер Руф настоява германските политици да повдигнат въпроса за човешките права в Мароко. "Ако искаме да упражним натиск върху една страна като Мароко, не бива да я ухажваме, да хвалим туризма, заедно да празнуваме Зелената седмица в Берлин и да си затваряме очите за факта, че Мароко е окупирало Западна Сахара в противоречие с международното право. Трябва да упражним натиск там, където е възможно. Това ще има разбира се и отрицателни последици за нашата икономика. Но друг начин няма", казва Вернер Руф в интервю за Дойчландфунк.

Върховенството на закона в Алжир буди съмнения

Алжир също не може да се похвали с положителна равносметка по отношение на човешките права. Гражданската война от 1990-те години, когато правителството години наред воюваше срещу ислямистите, все още не е приключила окончателно, твърди политологът. "Амнести интернешънъл" потвърждава това становище.

По данни на правозащитната организация, алжирските тайни служби са арестували и избили много ислямисти. А последните развития показват, че е трудно Алжир да бъде квалифициран като правова държава, смята Вернер Руф. "В алжирската гражданска война, която все още не е приключила, са изчезнали безследно между 10 000 и 30 000 души. Това означава на практика, че те се били убити. Как може тогава ЕС и Германия да говорят за човешки права и по свое усмотрение да обявяват Алжир за "сигурна държава на произход?", изтъква политологът.

Алжирската активистка Рандан Утман смята, че решението на федералното правителство да не предоставя убежище на хората от Алжир, Мароко и Тунис е доста проблематично. Още повече, че някои от извършителите на престъпления са родени в Германия и не се числят към новодошлите мигранти. Рандан Утман привежда и хуманитарни доводи за бягството на хората от Алжир и Мароко. "Не мога да съдя никого, който напуска страната си от бедност и глад, за да потърси някъде другаде по-добър живот. Престъпление ли е да искаш да живееш по-добре?", казва тя.

Живеещият във Франция активист от Тунис Муниф Килани обръща внимание на един друг аспект. Според него критиката е еднопосочна и отразява само една гледна точка. "Защо изискваме само от европейските държави да спазват човешките права? Защо не изискваме това и от арабските страни и преди всичко от държавите от Персийския залив", заключава той.