Седем въпроса към Цветан Цветанов

По повод форум, организиран в София от Евроатлантическия център за сигурност, Александър Андреев разговаря с Цветан Цветанов, председател на Управителния съвет на Центъра. Интервюто публикуваме с незначителни съкращения.

ДВ: Г-н Цветанов, докъде стигнахте с Вашия Евроатлантически център за сигурност?

Цветанов: Евроатлантическият център за сигурност, който беше основан на 16 септември, даде възможност днес, на 3 декември, да направим и първото събитие: форум на тема „30 години демокрация - къде бяхме, къде стигнахме, къде бихме искали да бъдем в бъдещето". Учредители станаха представители на академичната общност, експерти в сферата на сигурността като професор Келбечева, професор Румен Кънчев и журналиста Христо Христов. А за мен е изключително удоволствие, че привлякохме за участие хора като Огнян Минчев, Харалан Александров и Красен Станчев.

ДВ: Имате ли някакъв определен политически профил?

Цветанов: Самото име дава отговор на този въпрос. Ние се съсредоточаваме върху такива въпроси като киберсигурността, трафика на хора, миграционните процеси, комунистическото минало, хибридните заплахи и всичко, което е свързано с фалшивите новини, енергетиката. Основната ни идея е евроатлантическият мироглед, който да не бъде променян, независимо кой ще управлява страната.

ДВ: „Къде бяхме преди 30 години?" - така формулирахте темата на форума. А Вие самият, г-н Цветанов, къде бяхте преди 30 години?

Цветанов: Преди 30 години бях доста по-млад. С моята сегашна съпруга тогава бяхме една прекрасна млада двойка, която, разбира се, имаше своите мечти. И когато бяхме на кино, а след това отидохме в едно кафене, тогава започна да се говори за това, че Тодор Живков е паднал. Ще цитирам едно изследване от самото начало на този процес. През 1990 година НЦИОМ установява, че много са надеждите, но не са по-малко и страховете, като доминантно е едно: неизвестността. Тогава около 32-36% смятат, че след 30 години ще живеем по-добре. Според едно ново изследване на „Екзакта" от средата на ноември, 39% от българските граждани смятат, че сега е по-добре от преди, но има и 43%, които смятат, че днес е по-лошо от тогава.

ДВ: Връщам се пак към заглавието на форума: Къде бяхме преди 30 години, къде сме сега. Г-н Цветанов, Вие лично къде сте сега - политически?

Цветанов: Аз политически не бих искал да говоря, защото все пак организацията, която представлявам, е надпартийна, равно отдалечена от всички, за да можем действително да привличаме повече експерти в тази област, за която ние сме разписали в нашите дейности. Но, разбира се, оставам много твърд привърженик на евроатлантическата ориентация, която трябва да бъде съхранена. Днес повече от всякога трябва да противодействаме на хибридните атаки и да се борим за енергийната независимост, а не това, което наблюдаваме днес: нарастване на възможността за увеличаване на руското влияние с „Турски поток". Искаме да противодействаме и на националпопулизма, който в последните няколко години все повече и повече търси да намери по-голямото си приложение в политически план. И същевременно да се борим и срещу антисемитизма, за което виждаме, че също има много сериозни предпоставки.

ДВ: Говорите за националпопулизма - виждате ли го и в България?

Цветанов: Разбира се, аз мога да дам много дълъг отговор на този въпрос, защото следя този процес от 2016, когато за първи път имаше много силно изразяване на националпопулизма. Знаем, че тежките последствия, които имаше за ЕС, бяха свързани с миграционната вълна, която беше засилена в този период. И нека да си припомним, че някои от политическите сили и в България успяха да направят и да конструират предизборната си кампания за президентския вот точно на база противопоставянето на популизма и на това да имаме нетърпимост към всичко това, което се случваше към този период. Това, което наблюдаваме в последните няколко години, вие знаете, че има вече сериозни заплахи за инициативите и за отстояването на ценностите на гражданското общество. Дори една Истанбулска конвенция предизвика изключително голямо противопоставяне в обществото и то беше генерирано от всички тези, които реално представяха нещата в съвсем друга светлина.

ДВ: А Вие подкрепяте ли Истанбулската конвенция?

Цветанов: Аз когато имах тази възможност и когато говорехме по тези теми, когато имаше възможност да се води истински и реален диалог, тогава имахме възможност да дискутираме по тази тема, но след като излезе и конституционното решение, вече смятам, че няма как Истанбулската конвенция в този си вид да бъде приета от българския парламент, защото това ще бъде противоконституционен акт. Но, разбира се, трябва да се положат максимални усилия за промяна на законодателството и гарантиране защитата на жените и всичко това, което има като основни акценти в Истанбулската конвенция.

ДВ: Казахте тези дни, че оставате редови член на ГЕРБ. Изпитвате ли някакво огорчение към тази партия? Вие бяхте на много висока позиция, бяхте заместник-председател на партията и зам.-министър-председател, а сега - просто редови член. Има ли огорчение?

Цветанов: Има разочарование от това, че всъщност предателството, или по-специално неразбирането за това, което трябва да се прави в една партия, доведе до този извод, който трябваше аз да направя и същевременно да взема своето лично решение за излизането ми от позицията като председател на парламентарната група, напускайки българския парламент - и, разбира се, и позицията, която заемах в ръководството на ПП ГЕРБ. Но днес, ако трябва да говорим от дистанцията на времето, само половин година, откакто бяха тези събития, мога да кажа, че съм взел правилното решение, защото за мен е по-важно не да смяташ, че нещо, което имаш към дадения момент, е даденост и то ти се полага, а просто трябва действително да отстояваш принципи и да можеш действително да генерираш идеи. Аз смятам, че в днешната си позиция мога много по-свободно да изразявам позицията си - както с колегите от Евроатлантическия център. И тук мога да кажа определено за позицията, която имахме за Северна Македония - това беше позиция, която действително беше възприета много добре от демократичната общност в страната, а същевременно получи и пълна подкрепа от нашите евроатлантически партньори, в това число и Северна Македония. Също така нека да кажем и за позицията, която имахме за „Турски поток" и за това, което трябва да отстояваме и да търсим обединение на всички тези НПО, на всички тези политици и на всички тези, които действително искат да обединим усилията на обществените и професионалните общности в страната.