Седемте смъртни гряха на Европа

Похотливост: Швейцария

Невъобразими суми! Толкова много пари, че очите на европейските политици сигурно се разширяват от алчност. Само в Швейцария чуждестранни частни лица, повечето граждани на ЕС, са депонирали 1560 милиарда евро; във Великобритания, там предимно на островите в Ламанша, са депонирани 1400 милиарда; в Люксембург са 440 милиарда, а в Лихтенщайн 78 милиарда. Всички тези държави, начело с Швейцария, както е видно, оказват на практика съдействие при укриването на данъци. Те изсмукват чуждо народно имущество и живеят от лихвите.

Арогантност: Франция

Когато в средата на декември френският атомен концерн "Арева" оповести закриването на няколко хиляди работни места, това не бива да безпокои самите работници. "Няма да има никакви последствия, това е линията на държавата", ще каже френският финансов министър. Дирижизмът има вековни традиции във Франция. Така например държавната спирачка за разкриването на френски промишлени филиали в бързо развиващите се страни е съществена причина за затрудненията на френската автомобилна индустрия. Така е, когато държавата се изстъпва уж като защитник на националната икономика. Производствените разходи растат, стоките се оскъпяват. За да противодейства на свиването на експорта, правителството набляга върху протекционизма - един затворен кръг. Френските политици са убедени европейци, само когато сами не могат да се справят повече.

Леност: Гърция

Меркел е виновна, казват те. Германското безсърдечие съсипва Европа, говорят те. Така обясняват кризата гърците и гръцките булевардни вестници. За тях проблемът не са собствените им дългове, а това, че другите ги притискат да сложат ред в къщата си. По този начин те продължават да лъжат себе си и Европа. Тази слабост, тази липса на способност за самокритика е същинската криза на Гърция.

Егоизъм: Ирландия

"Ние сме щастлив и по принцип откровен народ - това е важно за чуждестранните инвеститори", хвали се ирландският министър на културата. Сигурно. Но при един откровен поглед върху нещата се налага впечатлението, че може би и данъците са причина, поради която Ирландия привлича така силно чуждите инвестиции. Само на 12,5 процента възлиза ирландският фирмен данък, много по-ниско от средното равнище в ЕС. Дъблин възнамерява сега да вдигне някои данъци, но не и фирмения данък. Това едва ли може да се нарече принос за равни конкурентни шансове в единна Европа.

Лицемерие: Германия

Може ли да има единна Европа, в която една страна изнася като луда и трупа печалби, докато другите консумират и трупат дългове? Германците се гордеят с могъщия си експорт, тъй като той е показател за силата на местната икономика. Ало когато една страна систематично изнася в чужбина повече стоки, отколкото внася оттам, тогава работата става лоша - за всички. Тази година плюсът в германския износ в страните от ЕС възлиза на 62 милиарда евро. Това означава, че германските стоки не се разменят срещу чуждестранни стоки, а на практика се изнасят на кредит. По този начин южноевропейците, например, задлъжняват към Германия. С една дума: богатството на германците се трупа върху дълговете на другите. А кой, мислите, се оплаква най-гласовито от тези дългове? Точно така - Германия.

Чревоугодничество: Испания

Не излавяй рибата в морето на съседа си - би трябвало да гласи една от десетте заповеди за Европа. Над 1 милиард евро ще получи испанската рибна индустрия от ЕС за периода 2007-2013, много повече от всяка друга страна от Общността. Тъй като европейската риба не й достига, Испания изпраща своя модерен рибарски флот пред бреговете на Сенегал и Мавритания. Испанските рибари оставят много малко на местните си колеги, а на всичко отгоре надвишават и постановените количествени норми. Необходими са санкции, но все още не сме чули за такива.

Алчност: Великобритания

Сякаш финансовият свят не се срина през последните три години! Англичаните продължават да си въобразяват, че могат да компенсират загубите на своята индустрия чрез спекулации с чужди пари. Кризата с дълговете започна, когато се наложи държавите да подпомогнат банките. Въпреки това Лондон остава глух за призивите инвеститорите също да поемат част от отговорността. Предложеният от Берлин данък върху финансовите транзакции, с който със сигурност би могло да се пресече поне краткосрочно изнудването, ширещо се по борсите, бе отхвърлено от британския финансов министър с думите, че това щял да бъде "златен куршум в сърцето на лондонското Сити". Който плува така твърдоглаво срещу течението, трябва може би да отиде да плува някъде другаде.