Рияд срещу Техеран - кой ще надвие?

Както по времето на Студената война между СССР и САЩ, поне досега, няма директна военна конфронтация между двамата основни съперници в Близкия изток - Иран и Саудитска Арабия. Войната се води на дипломатическо, идеологическо и икономическо равнище, включително с помощта на задочни войни – както например в Сирия и Йемен. Повечето проблеми в Близкия и Централен изток са свързани именно с противоборството между Рияд и Техеран.

Пълзящо анексиране на части от Ирак

В момента иранците се намират във възход. След сключването на споразумението за иранската атомна програма западните санкции бяха почти отменени. Сега, когато отново са разрешени сделките с Иран, линеещата икономика на страната започна да се съвзема от кризата. В същото време Иран продължава пълзящо да анексира части от Ирак. Удивителното е, че това става с одобрението на американците, тъй като никой, освен т.нар. „Ислямска държава”, не се осмелява да предприеме нещо срещу това.

Със своите около 77 милиона население, Иран има решаващо предимство пред двайсет и осемте милиона саудитци. Иранската армия е по-лошо въоръжена от тази на противника си, но затова пък е доста по-многочислена. Най-новите развития в региона също карат саудитците да се чувстват изоставени от най-големия си и традиционен съюзник – САЩ. Рияд е на мнение, че американците са предали интересите им, сключвайки споразумението с Иран. Те се опасяват и от евентуалните рискове, свързани с хаоса в съседен Ирак. Освен това саудитците са обект на силни критики заради техния уахабитски ислям, който се счита за източник на екстремизма и тероризма.

Петролът като оръжие

Крал Салман бин Абдул Азиз ал Сауд е официалният владетел на страната, но неговият син Мохамед бин Салман ал Сауд на практика държи в ръцете си по-голямата част от властта. В качеството си на министър на отбраната, принц Мохамед продължи досегашния курс да подкрепя, заедно с Турция, бунтовниците срещу Асад, а в Йемен да води битка срещу племената, които са приятелски настроени към Иран. Той е смятан за отговорен и за засилващия се натиск срещу вътрешната опозиция в Саудитска Арабия, както и за стартиралата икономическа офанзива срещу Иран.

Най-последният ефект от тази икономическа битка бяха падащите цени на петрола. Саудитска Арабия е решена да използва цената на петрола като оръжие срещу Иран и неговия съюзник Русия. Като производител, който по всяко време може да свива или разширява добива на петрол, Саудитска Арабия е в състояние да „наводнява” или „пресушава” петролния пазар - според конкретната нужда.

В момента саудитците наводняват пазара. Те се опитват да ограничат позициите на Иран и Русия – две страни, които се нуждаят от по-високи цени на петрола, за да финансират икономиките си. Саудитците освен това се надяват, че по този начин ще докарат до фалит американците, които чрез добива на шистов петрол искат да намалят енергийната си зависимост от Близкия изток.

Принц Мохамед наскоро заяви, че кралството изобщо не се интересува от цените на петрола: „Дали ще е по 30 долара или по 70, ни е все едно”. Иран и Русия обаче се нуждаят от минимум 70 долара за барел, за да работят на печалба. Петролната офанзива на саудитците помогна на Иран и Русия да принудят Асад да седне на масата за преговори.

Новата стратегия на Рияд

Новият икономически план на Мохамед, който беше представен през май т.г., цели да демонстрира пред света, че, за разлика от Иран и Русия, Саудитска Арабия е имунизирана срещу икономически проблеми вътре в страната. Планът предвижда диверсифициране на икономиката и създаването на един гигантски държавен фонд. С негова помощ трябва да се смекчи неблагоприятният ефект от намаляващите приходи от петрола. А това е важно, за да бъде осигурен социалният мир в страната. Тази стратегия на саудитците обаче им твърде скъпо. Паричните преводи за Египет, чиято туристическа индустрия закъса след последните атентати там, бяха съкратени от десет на три милиарда годишно, а финансовите помощи за Ливан бяха изцяло прекратени.

Независимо от това не е трудно да се предскаже крайният изход от Студената война в региона. Иран и Русия губят част от влиянието си в арабския свят, а властта на шиитите може и да печели позиции в Ирак, Сирия и Ливан /благодарение на Хизбула/, но по отношение на Саудитска Арабия тя едва ли ще може да отбележи победи. Близо 90% от арабите са сунитски мюсюлмани, а с това и потенциални саудитски съюзници.

Саудитците биха могли да си позволят да реагират по-зряло и по-доверчиво, отколкото досега. САЩ пък би трябвало да правят повече, за да ги успокояват, без обаче да спират да изискват от тях подобряване на човешките права и провеждането на политически и икономически реформи.