Само примирие не е достатъчно в Газа

Който води война, трябва да има т.нар. "стратегия за изход". Две седмици след началото на израелската офанзива правителството изглежда гледа към края на този конфликт. То изпраща генерал Амос Джилад - довереник на военния министър Ехуд Барак, за разговори в Кайро с египетски представители, вкл. с шефа на тайните служби Омар Сюлейман. Свои представители в Кайро изпраща също и Хамас.

Преди около половин година Сюлейман и хората му извършиха вече един подвиг, като договориха примирие между Израел и Хамас, което продължи 4 месеца. Сега можем само да се надяваме, че Сюлейман ще извърши още един подвиг. При търсенето на

формулата за изход от войната

египтяните наистина могат да помогнат. Накрая обаче трябва да имаме нещо повече от едно обикновено примирие, от едно обикновено прекратяване на ракетния обстрел срещу Израел и от едно изтегляне на израелските войници от ивицата Газа. И още - няма да е достатъчно само да бъдат запушени пробойните по границата между Египет и ивицата Газа, през които Хамас се снабдява с оръжие. Няма да е достатъчно, ако границите на Газа бъдат широко отворени за хуманитарните конвои.

Израел и Хамас се нуждаят не от една обикновена политическа и военна стратегия за изход от войната, а по-скоро от дългосрочен психологически изход от дилемата. Няма да свърши много работа, ако бъде постигнато само едно обикновено примирие, както това от преди половин година. Защото

оръжията остават опасни дори когато мълчат

защото всеки момент отново може да бъде посегнато към тях. Колкото и налудничаво да звучи, Израел и Хамас се нуждаят от трайни мерки за повишаване на доверието по модела на Конференцията за сигурност и сътрудничество в Европа, започнала през 1973 година и успяла да разтопи ледовете на Студената война. Нови войни няма да помогнат, а сегашните посредници в конфликта - в Кайро и в Париж - не трябва да мислят само за палестинските ракети, контрабандата на оръжие и граничните контроли. Те трябва да разработят стратегия за дългосрочно решаване на близкоизточния конфликт.

Предпоставка за това е, мирните посредници да признаят Хамас за легитимен представител на палестинците. Европейците и американците трябва да приемат, че преди 3 години палестинците гласуваха за Хамас масово и я направиха управляваща партия. А фактът, че Франция се включва на страната на Египет в посредническите усилия, е знак, че е възможен процес с мерки за повишаване на доверието. Тръгвайки по този път, пред Хамас се разкрива шансът да се превърне в демократична сила. А като такава тя ще може да разчита, да бъде призната от Израел за легитимен партньор за преговори. И това всъщност е единствената възможна "стратегия за изход" от дилемата в Газа.