Само по-строги санкции могат да вразумят Путин

Референдумът, провел се в неделя (16.03.) в Крим, е незаконен, смятат САЩ и ЕС. Затова и след провеждането му те наложиха санкции на официални лица от Русия, Крим и Украйна: блокирани бяха банкови сметки, наложени бяха и ограничения за влизане на територията на ЕС. Брюксел и Вашингтон обвиняват въпросните политически фигури в активно участие в политиката на Кремъл, която с агресия и в противоречие с международното право откъсна полуостров Крим от Украйна.

Тези санкции обаче имат по-скоро символичен характер. Те са последният опит на Запада да принуди Москва да промени курса си и да започне политически и дипломатически диалог с ръководството в Киев.

Заявлението на Путин, че признава проектодоговора за присъединяването на Крим към Русия показва, че Кремъл продължава досегашната си политика. С подписването на този договор, от гледна точка на Русия, анексията вече ще е свършен факт.

Нарушенията на Русия

В такъв случай на Запада не му остава нищо друго, освен да наложи по-тежки политически и икономически санкции срещу режима на Путин. САЩ и ЕС би трябвало да са реалисти и да не залагат на бърза промяна на курса на руската политика. Западът обаче би проявил огромно нехайство, ако приеме този акт на нарушаване на международното право просто така. Защото Русия пренебрегна не само конституцията на Украйна. Тя нарушава и множество основни международни договори, които регулират мирния ред в Европа. И ако всичко това остане без последствия, то тази ситуация би могла да накара и други да последват примера с Крим: Приднестровието, Абхазия, Южна Осетия или дори Беларус биха могли да станат следващите цели на руската експанзия.

Вярно, че през последните 20-25 години европейската политика спрямо Русия не винаги е била от най-мъдрите. Но това не бива да води дотам, че Русия фактически с военни действия да окупира част от територията на съседна държава и да я анексира, дори и когато много от живеещите там да искат това. Този, който толкова лекомислено поставя под въпрос границите и териториалната цялост на държавите, отваря кутията на Пандора. Точно това се случва и сега в Русия.

Последици за цяла Европа

Нека бъдем реалисти. Отдавна вече не става дума само за Крим, нито пък само за Източна Украйна. Тук иде реч за нещо повече - за общия мирен ред в Европа. За европейците той би трябвало да е по-важен от сметките за газ.

А картите в ръцете на САЩ и Европа не са толкова лоши, както смятат мнозина. По всичко личи, че руският президент Путин явно няма някакъв генерален план. Вероятно той се е надявал, че покрай хаоса в Украйна, възникнал след свалянето на Янукович, Западът ще го остави на мира. Вероятно е разчитал и на по-малко критика. Възможно е Путин все още да вярва, че политическото възмущение ще се уталожи и Западът ще се откаже от по-строги санции. От години наред в обществения дискурс в Русия се е наложила погрешната представа, че Западът е зависим от руските енергийни доставки.

Западът може да окаже влияние над Москва само ако продължи последователния си курс на международна изолация. Защото дори и Китай не подкрепя Кремъл в агресивната му политика спрямо Украйна. Единствено сирийският режим на Асад и Северна Корея насърчиха Кремъл по въпроса за Крим.

Изключване от групата Г8, както и разширяване на сегашните санции - това би подействало сериозно на Москва. Руската икономика е във фаза на стагнация, девалвацията на рублата намалява вътрешното потребление, а с това и благосъстоянието на руснаците. Ограничаването на енергийните доставки би представлявало за Русия един вид самоубийство на порции. Същото важи впрочем за възвестената разпродажба на руските валутни резерви.

Целенасочените икономически санкции на Запада срещу Русия биха оставили дълбоки следи. Остава да се надяваме, че няма да се стигне дотам. Само че Западът не може да реагира по друг начин на сегашната политика на Путин, освен с твърдост и издръжливост.