Руското величие - безвъзвратно изгубено?

През 50-те години на 20 век мнозина американци се опасяваха, че Съветският съюз може да изпревари САЩ като водеща световна сила. СССР има по това време най-голямата територия, третото по численост население и втората по обем икономика в света, като произвежда повече нефт и газ от Саудитска Арабия. Освен това Съветският съюз притежава почти половината от ядрените оръжия, а армията му е по-многочислена от тази на САЩ.

А сега, след съдбовната 1989 година?

И още: съветските граждани, заети с научна и развойна дейност, са най-много в света. СССР взривява водородна бомба през 1952 г. - една година след САЩ. А през 1957 г. става първата страна в света, изстреляла изкуствен спътник. Що се отнася до т. нар. "мека мощ", то комунистическата идеология е привлекателна за Европа след 1945 година заради ролята на Съветския съюз в борбата срещу фашизма. Съветската пропаганда активно стимулира мита за неизбежния триумф на комунизма.

А сега, след 1989 година? Можем да се позовем на думите на руския анализатор Сергей Караганов: Русия трябва да използва "суровата си сила, в това число и военната, защото съществува в много по-опасен свят - вече няма зад кого да се скрие и не разполага с достатъчно "мека мощ", т.е. няма обществена, културна, политическа и икономическа привлекателност".

Русия вече не е възпирана от комунистическата си идеология и тромавата си централизирана, планова икономика. Опасността от етническо разцепление намаля. Ала необходимите за ефективно пазарно стопанство институции отсъстват до голяма степен, а корупцията е все още широко разпространена.

Недостатъците се набиват на очи

На руския хищнически капитализъм не му достига онзи вид ефикасно регулиране, което създава доверие в пазарните отношения. Здравната система не е в ред, раждаемостта намалява, а средностатистическият мъж умира на 59 години - извънредно ниска цифра за високо развита национална икономика.

Въз основа на съхранената си ядрена мощ, на уменията си в сферата на кибертехнологиите и на ресурсите си, Русия е способна всъщност на две неща: или да създаде на света големи проблеми, или да направи важен принос. Искаме да се случи второто - заключава Джоузеф Най, бивш държавен секретар в Пентагона, а сега професор в Харвард.