Руските фантазии за война
8 декември 2015Миналата седмица известната руска рок-група "Ва-Банк" представи видеото към новата си песен, озаглавена "А след това и Берлин". Всъщност става дума за кавър на "First we taкe Manhattan" - известното парче на Леонард Коен от 1980-те години. За разлика от оригинала обаче, руският вариант съдържа и политически послания. В песента се говори за западните санкции, за Крим и за "другаря Сталин". След това идва припевът, подобно на оригинала на Коен: "Първо ще превземем Манхатън, а след това и Берлин".
След анкесията на Крим, в Русия фантазиите за война и превземане на други държави станаха част от делника. На тях са подвластни и политици, и журналисти, и анализатори. В социалните мрежи все по-често се промъкват апокалиптични фотомонтажи за бъдеща война между Европа и САЩ. В един от тях се виждат руски танкове в полуразрушен Париж. Надписът под него гласи: "На разходка с танкове из Европа".
"Ще превърнем САЩ в радиоактивна пепел"
Често се чуват и заплахи за възможен ядрен удар от страна на Русия. Нещо, което досега руснаците по-скоро избягваха. Това табу беше нарушено на 16 март 2014 година: денят, в който в окупирания от руските войски Крим се проведе референдум - непризнат от останалия свят. "Русия е единствената страна в света, която е в състояние да превърне САЩ в радиоактивна пепел", заяви в ефира на държавната телевизия водещият Дмитрий Кисельов. Оттогава насам в Русия все по-често размахват ядрената бухалка. Националистът Владимир Жириновски например много пъти публично заплашва с унищожение ту Киев, ту Бурлин, ту Вашингтон. Наскоро той дори на висок глас разсъждаваше по темата дали пък да не се хвърли атомна бомба в Черно море близо до Истанбул."Тогава турската метрополия ще бъде пометена от гигантска вълна", заяви Жириновски във вторник в Държавната дума.
Социологът Денис Волков от известния Институт за социологически проучвания "Левада" нарича подобни изказвания "тест за общественото мнение". "Много по-сериозно е, когато президентът Путин казва в документален филм за Крим, че Русия била готова да използва ядрено оръжие", казва Волков в разговор с Дойче Веле.
"Очакването за война витае тези дни във въздуха", писа в свой коментар за Дойче Веле московският журналист и блогър Александър Плюшчев. Според него, телевизията е главният виновник за нажежаването на атмосферата в Русия. Инцидентът със сваления от Турция руски бомбардировач допълнително засили градуса на войнствената реторика. В средата на миналата седмица вестник "Новая газета" например предупреди по повод инцидента за растящ риск от "истинско стълкновение". "Тези, които призовават за използване на ядрения потенциал като оръжие за възмездие, а не като инструмент за възпиране, са истинските престъпници", писа критичният към Кремъл вестник. Изданието призова читателите си да подпишат петиция за приемане на закон, който да подвежда под отговорност хората, отправящи "публични заплахи и призиви за употреба на оръжия за масово унищожение". За да бъде разгледана петицията от правителството, тя трябва да събере над 100 000 подписа.
Повечето руснаци не искат война
Съгласно последните допитвания до общественото мнение, една от най-големите грижи на руснаците в момента е заплахата от евентуална война. Според актуално проучване на "Левада", почти 60% от анкетираните смятат, че в близкото десетилетие е възможно да се стигне до война между Русия и терористите от т.нар. "Ислямска държава". 28 процента от запитаните смятат, че такива стълкновения са възможни и между Русия и НАТО.
"Болшинството руснаци не иска никакви войни. По наши данни съществува една група от "ястреби". Те са около 20 процента и се застъпват за радикални и агресивни действия по отношение на Украйна, Запада САЩ и Турция", казва социологът Волков. "Войнствените фантазии не са широко разпространени в Русия", твърди и Йенс Зигерт, бивш ръководител на московското бюро на фондация "Хайнрих Бьол". "Ако ги попитате дали искат война, повечето ще Ви отговорят, че не искат. Ние руснаците сме мирни хора, ще Ви кажат и ще допълнят ,че ги въвличат отвън във войни", казва той.
В тази връзка Зигерт напомня за държавната пропаганда, която от над десет години описва Русия като "обсадена крепост". Освен това, според него, в момента е в ход процес на "привикване към насилието в международните отношения". "И руските медии представят насилието по света "като норма, а не като изключение от правилата", заключава Зигерт.