Русия затъва в боклуци

Кметът на милионния Челябинск Евгений Тефтелеев беше принуден да обяви извънредно положение. От две седмици боклукът в неговия град не се извозва. Планините от отпадъци пред жилищата и къщите растат, гражданите протестират. Как въобще се стигна дотук?

Както и в много други руски градове, и в Челябинск боклукът се извозва с камиони до сметището. То обаче е препълнено и неотдавна градската управа реши да го затвори, пренасочвайки отпадъците към други три сметища, които обаче са по-далеч от града. Шофьорите настояват да бъдат обезщетени заради по-дългите разстояния и отказват да работят - докато искането им не бъде удовлетворено.

Междувременно губернаторът на Челябинска област осигури финансиране за извозването на отпадъците. Беше поискана помощ и от други руски градове. Но докато улиците на града се освободят напълно от торбите с боклуци, ще мине още доста време.

Боклукът - дълго игнорираният проблем

Този сценарий скоро може да се повтори в много други руски градове. Защото политиците - както в Москва, така и местните управи - дълго време игнорираха или отлагаха решението на "проблема с боклука".

Най-голямата страна в света произвежда годишно между 60 и 70 милиона тона отпадъци. Русия затъва в боклуци. Разделното събиране на отпадъците и тяхното рециклиране биха представлявали частично решение на проблема. В Русия обаче това е нещо непознато. Едно от малкото изключения е град Саранск, на около 600 километра източно от Москва. През 2011 година местните управници осъзнаха, че се нуждаят от чужда помощ и я откриха в лицето на германската фирма "Remondis", чиято основна дейност е разделното събиране на боклука.

Вярно е, че в Саранск само една част от отпадъците се събират разделно и се преработват. Но поне е поставено някакво начало. Догодина "Remondis" ще пусне в експлоатация нова инсталация за сортиране на боклука. Германската компания има желание да поеме и обслужването на сметището в града и води преговори по въпроса. Спорен е обаче въпросът кой да покрие натрупаните от него дългове. 

Руското правителство и парламентът от години са наясно с проблема. Въпреки това обаче досега Москва не е предприела нищо. През 2014 година за първи път беше приет закон за изхвърлянето на боклука. Политиците имаха и други планове, но нищо от тях не беше изпълнено. "Четири години не са достатъчни за решаването на проблема", казва Вячеслав Жуков от Центъра за екологична и епидемиологична сигурност в Москва, който е и съветник на руското правителство по въпроса. "На Западна Европа ѝ бяха необходими 20 години, за да стигне дотам, където се намира днес. Русия ще се нуждае от повече време", казва експертът пред Дойче Веле.

Въпросът за финансирането на разделното събиране на отпадъци и до днес не е решен. "Но дори и това скоро да се случи, в страната липсва промишлената инфраструктура за разделно събиране и преработка на боклука", признава Жуков. Казано иначе: няма построени инсталации за изгаряне на отпадъци, както и нужната инфраструктура за разделното му събиране и преработка.

А инсталациите за изгаряне са скъпи - всяка от тях струва по около 500 милиона евро. А Русия се нуждае от много такива инсталации. Експертът казва, че не са въведени никакви данъчни облекчения или други стимули за повторното използване на хартия, стъкло, метал или пластмаси. И все пак - в Москва поне вече са започнали да обмислят въпроса, казва той.

Те не искат московския боклук

Търпението на руснаците обаче не е безгранично. Напоследък те все по-често излизат на протести заради проблемите с боклука. При това не само в Челябинск - протести имаше и във Волоколамск или Санкт Петербург. А активни граждани, които оказват съпротива, като Вячеслав Егоров от Коломна, биват преследвани или тормозени от властите. През пролетта той и негови съмишленици от града организираха улични блокади с настояването да се сложи край на извозването на московския боклук и складирането му в малкото идилично средновековно градче. На ден в Коломна пристигат по около 300 камиона с боклуци от руската столица, която е на около 100 километра. Местните хора се опасяват, че почвата и питейната вода в района ще бъдат отровени. Над града вече се разнася миризмата на бунище, във въздуха се измерва висока концентрция на сероводород.

Вместо да бъде модел за подражание, 10-милионната руска метрополия Москва дава лош пример на другите - боклукът нито се събира разделно, нито се преработва. Столицата "изнася" отпадъците си в други, по-малки градове в района. А те не могат да се борят срещу централната власт в Москва. По нареждане на президента Путин през юни 2017 година беше затворено едно от най-големите московски сметища. Мярката се хареса на московчани. Но никой не попита за това хората от прилежащите райони.

Никой не знае какво ще се случи с онези руски сметища, които биват затваряни. Най-вероятно - нищо. Защото детоксикацията и рекултивацията на почвата струват пари. А в държавния бюджет почти няма предвидени средства за това.