Похитените български архиви в Русия

Нeпосредствено след 9 септември 1944 година от пристанището в Лом специална част на Трети украински фронт изнася за Москва 130 чувала с „трофейни“ български документи, които са разпределени в различни руски архиви. Доколкото липсват всякакви описи и номера на отнетото, остава неясно какво точно съдържат документите, каква ценност представляват за историческата наука и къде точно са складирани те.

От 2004 година насам българската държава прави опити да си върне архивите или поне да се сдобие с техни копия, но досега Русия игнорира тези искания. Председателят на Държавната агенция „Архиви“ Михаил Груев смята, че е нормално всяка държава, независимо от историческата си съдба по време на Втората световна война, да има правото да си възстанови документалното наследство: „Проблемът не е само български, а стои пред почти всички държави, окупирани от Червената армия. Странното е, че отношението на Москва към настояванията на всяка страна е индивидуално – към някои е по-враждебно, но спрямо България то е по-скоро равнодушно“, пояснява пред Дойче Веле историкът.

Груев все още няма обяснение на въпроса, по какъв принцип руснаците са подбрали докментите, които са задигнали от България: „Голяма загадка е например това, че в изнесените чували е попаднал и архивът на Съюзната контролна комисия, която е действала в България след Първата световна война. Тези книжа са свързани с плащането на репарациите по силата на Ньойския договор в периода 1919 – 1928 година. Вероятно много от документите са били известни на съветската агентура в България – известно е, че са имали доста добра представа къде и какво точно да търсят – но при подбора видимо е имало и елемент на случайност“, пояснява историкът.

Бившият председател на Държавната агенция „Архиви“ Мартин Иванов преди време изнесе в печата данни, че у руснаците е попаднала и документацията на Германския научен институт от 1939 до 1944 г. В нея е имало списъци на българите, изучавали немски език, които след 1945 година вероятно са били репресирани. И още: взети са били и документи, свързани с "бялата емиграция" в България - руснаци, намерили убежище в страната след Първата световна война. Впоследствие част от тези хора са били арестувани и изпратени в ГУЛАГ.

Изненади могат да дойдат от руските архиви, свързани с периода 1944/45

Михаил Груев твърди, че за България далеч по-важни са оригиналните руски архиви, имащи връзка с България, както и протоколите от разпитите на регентите, министрите и на целия царски елит. Веднага след 9. 9.1944 тези хора са били обстойно „прослушани“ от руските тайни служби край Москва и след това върнати обратно в България, за да бъдат предадени на т.нар. Народен съд. „Протоколите от тези разпити обаче са собственост на руската страна и за съжаление ние не можем да претендираме за тях. Именно оттам очаквам по-големи изненади, тъй като сведенията в тях ще хвърлят повече светлина върху случилото се през бурните дни и месеци на 1944-1945", смята шефът на държавния „Архив“. Той припомня как в началото 90-те години на миналия век български изследователи все пак са успели да влязат в специалните руски архиви и да прочетат „нещичко“. По-късно обаче, при Путин, режимът на достъп до тях бил затегнат силно: „Подборът на хората, които се допускат до тези фондове, е строго субективен и се определя от руската страна“, допълва Груев.

През 2011/12 година Държавната агенция „Архиви“ е изпратила запитване до руската ФСБ /наследничката на КГБ/ дали при тях има български архиви, но отговор не е последвал. При посещението на Путин в България през 2008 година се появиха информации, че при разговор с тогавашния президент Георги Първанов, руският му колега дискретно го предупредил, че отварянето на архиви на КГБ „може да донесе немалки разочарования за българската страна“. Михаил Груев вижда в тези твърдения по-скоро опит за медийна сензация. Той е съгласен, че от фондовете на КГБ и ГРУ/Главно разузнавателно управление/ вероятно могат да се научат някои нови подробности за руската агентура в България и кои българи са работили за нея през и след войната, но като цяло тези данни не са нещо непознато за българското общество: „Официално думите на Путин пред Първанов никога не бяха потвърдени, но вероятно най-срамните страници ще са свързани с наследниците на БКП, замесена в чистки и политически убийства през ХХ век по съветски образец“, отбелязва по този повод в авторския си сайт desebg.com разследващият журналист Христо Христов.

Историкът Михаил Груев от своя страна е убеден, че наследената от комунистическото минало идеологическа и пропагандна историческа митология ще започне постепенно да ерозира сама от фактите и документите. „Вероятно това ще отнеме време. Веднъж, за да узрее още малко обществото, и втори път - докато истинската фактология постепенно навлезе в академичната историческа наука“, казва Директорът на агенция „Архиви“ Михаил Груев.