Румънците, които не гласуват ''правилно''

При управляващите социалисти засега всичко върви по план: техният кандидат, настоящият премиер Виктор Понта, спечели най-много гласове на първия тур от президентските избори. Под въпрос е обаче дали преднината му от около 10 процента ще е достатъчна за победа на балотажа след две седмици. Кандидатът на Християнлибералния съюз Клаус Йоханис, който има германски корени, е с реални шансове да спечели гласуването, защото в крайна сметка всичко ще зависи от това кой от двамата претенденти за поста ще успее да привлече избирателите, гласували на първия тур за останалите 12 кандидати. От огромно значение ще е и друго: дали привържениците на най-голямата "партия" - тази на негласувалите, ще се разходят до урните.

Честните избори изглеждат другояче

Но има и една друга група избиратели. Подобно на изборите преди пет години, и този път решаващ може да се окаже вотът на румънците в чужбина. През 2009 година мнозинството от тези избиратели гласуваха за сегашния президент Траян Бъсеску. Ядосани от изхода на гласуването, социалистите отправиха тогава обвинението, че Бъсеску е спечелил благодарение на изборни манипулации.

Този път социалистическото правителство очевидно се е погрижило да няма повторение на този сценарий - хиляди румънски избиратели в Западна Европа прекараха изборния ден по опашки пред избирателните секции, без да успеят да гласуват. Причината: секциите в чужбина, където живеят общо около 3 милиона румънци с право на глас, бяха твърде малко. Към това трябва да добавим и катастрофалната организация, "благодарение" на която гласуването протичаше изключително мудно. И когато секциите затвориха точно навреме, пред тях останаха хиляди избиратели, които така и не успяха да пуснат своя глас.

Честните избори изглеждат другояче. А преди 25 години румънците излязоха по улиците именно с това искане - за честни и свободни избори, които да сложат край на комунистическата диктатура. Сега, 25 години по-късно, това тяхно право беше грубо потъпкано - случилото се на тези избори си беше чисто възпрепятстване на гласуването. Румънците зад граница са очевидно нежелани избиратели. Един вид граждани "втора категория", които сега бяха наказани заради това, че не гласуват "правилно".

Дали накрая тази сметка ще излезе, ще разберем на решаващия втори тур на 16 ноември. За да не бъде обвинено в умишлено възпрепятстване на изборите, правителството ще трябва да се погрижи за безпроблемно гласуване във всички избирателни секции, включително и в чужбина. Изцяло негова е отговорността за това всеки пълнолетен гражданин да може да се възползва от правото си на глас. Дори и ако това би намалило шансовете на собствения кандидат. Такива са правилата в демократичните държави. И докато Румъния не ги съблюдава, тя няма право да се оплаква и гневи, когато я окачествяват като нестабилна демокрация.

Недъзите на румънската демокрация

Корупция, шуробаджанащина, зависими медии, а сега и потъпкване на едно от основните граждански права - списъкът с антидемократичните проявления в Румъния става все по-дълъг. След две седмици предстои да научим дали румънските граждани имат силата и волята да спомогнат за прекратяването на тази нечиста игра.

На повечето румънци отдавна вече им е омръзнало да виждат страната си предимно в новини и коментари с негативни заглавия. И затова тези хора ще отидат да гласуват на 16 ноември. Румънците в чужбина също ще се отправят към урните - най-малкото за да не бъдат разглеждани като хора "втора категория". Както в родината им, така и в Европа.