Ромските деца - на училище или на улицата?

От началото на седмицата германски политици водят разпалени дискусии около случай с децата на роми от Румъния и България, на които бе отказано записване в училище в берлинския квартал Нойкьолн. "Берлинският сенат застъпва ясна позиция - всички деца, живеещи тук, трябва да имат право да посещават училище, за да получат образование. Това се отнася и за деца, чиито родители нямат адресна регистрация в Берлин. Да не забравяме, че става дума за граждани на ЕС", казва Гюнтер Пининг, пълномощник на Берлинската управа по въпросите на интеграцията.

Ерхарт Кьортинг, който е с ранг на вътрешен министър в Берлинския сенат, е категоричен - тези хора пребивават нелегално в Берлин. Контрааргументът на Гюнтер Пининг: "Това е погрешно. Законът показва много ясно, че тези хора не живеят нелегално. Гражданите на ЕС, които не са се регистрирали в Берлин, въпреки това живеят легално тук", обяснява пълномощникът по въпросите на интеграцията в Берлин.

Ромските деца - заложници на полит-калкулации

Ромските деца, за които става дума, живеят в берлинския квартал Нойкьолн. Оттам твърдят, че нямат нито пари, нито учители, които да се занимават активно с децата без познания по немски език. "И това не е вярно. Берлинският сенат е отпуснал пари за такива мерки", опровергава Пининг и пита риторично: "Защо тогава в други берлински квартали са намерили решение на проблема?"

На практика децата стават заложници на административно-политически калкулации. Чрез децата се прави опит да се окаже натиск върху родителите им, които избират да не се регистрират в общината, разяснява Пининг. Защото по закон важи - три месеца след регистрацията си българските роми трябва да докажат, че имат работа или пък собствена фирма, за да получат право на по-дълъг престой в страната. Разбира се, при липса на адресна регистрация никой не може да докаже кога ромите са пристигнали в Берлин.

Все пак Гюнтер Пининг споменава един от проблемите, който кара берлинските училища да не приемат ромски деца с неясно право на престой в града: "Не е лесно за училищата, когато учениците идват и си отиват. Но това не засяга само ромите. Берлин е град с голяма мобилност на населението", казва Пининг.

Берлин няма да последва примера на Париж

През последните две години придошлите в германската столица роми от България и Румъния предизвикваха скандали в кварталите, в които живееха. Всичко това охотно бе разказвано в булевардната преса. Още тогава обаче берлинската община отпусна средства за социални работници, които се опитват да помагат, така че да не се стига до конфликти.

Част от тази концепция е и правото на ромските деца да посещават училище без значение за колко време. Ето защо в Берлин няма да се стигне до екстремни ситуации, както миналата година във Франция, още по-малко пък до екстрадиране на роми, е убеден Пининг:

"Правото на свободно придвижване е една от основите на европейската общност и идентичност. Според мен Франция си позволи да лиши определени хора от това основно право. Това не е в интерес на общата европейска идея", заключава Гюнтер Пининг, който отговаря за проблемите на интеграцията в Берлинския сенат.