Ромите като особен случай

Ромите. Вече от столетия те живеят в Сърбия, в Македония, в България, в Румъния и в Косово. Милиони са, но са изолирани от собствените си общества. Често с презрение ги наричат „цигани”, преследват ги или в най-добрия случай просто ги търпят, без да ги признават за равностойни граждани. „Това е малцинство, което във всички тези страни е маргинализирано и изключено от различните социални, политически и икономически организационни форми” – казва Желко Йованович, директор на Офиса за ромски инициативи към фондацията „Отворено общество” в Будапеща. Във всички държави, където има роми, те спадат към най-бедната обществена прослойка. „По данни на ООН 40% от ромите живеят на ръба на бедността” – уточнява Йованович.

Тъкмо поради това мнозина търсят щастието си другаде, опитват се да намерят изход от безперспективността си, отправяйки се към Западна Европа, често пъти - към Германия. Пътуването към тази част на Европа вече не е трудно. Ромите от еврочленките България и Румъния пътуват без ограничения, без визи вече се придвижват и хората от Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Албания. Единствено косоварите все още имат нужда от визи, за да влязат в Германия. В повечето случаи ромите, които пристигат на Запад, подават молби за политическо убежище, а когато са граждани на държави от ЕС нерядко кандидатстват за социални помощи.

Без шанс за убежище

Около една трета от бежанците от балкански страни са представители на ромското малцинство. Германското правителство съобщава, че през първите три месеца на тази година 91% от кандидатите за политическо убежище от Сърбия са били роми, от Македония сред кандидатите за убежище 72% са роми, от Босна – 60%, от Черна гора – 42%. Сред албанците и косоварите, кандидатствали за политическо убежище в Германия, роми са едва 9 на сто.

В Германия се знае, че ромите често са подложени на дискриминация в родните си страни, че са в неравностойно положение. Въпреки това те почти нямат шанс да получат политическо убежище. След Сърбия, Македония и Босна и Херцеговина за „сигурни трети страни” бяха обявени междувременно също и Албания, Косово и Черна гора. Тоест, приема се, че в тях няма систематични преследвания и заплахи срещу групи хора, включително и срещу роми. В този смисъл гражданите на тези държави по принцип нямат право на политическо убежище в Германия.

Онагледява го броят на одобрените молби за политическо убежище през август. Положителен отговор получиха едва 0,4% от кандидатите за убежище от Македония и само 0,1% от поискалите убежище сръбски граждани.

Маргинализирани и в Германия

Различен юридически статут имат всички граждани, включително и ромите, пристигащи от държави-членки на ЕС като България и Румъния. През първите три месеца от престоя си те нямат право на социални помощи. Това правило има за цел да ограничи така наречения „социален туризъм” в Европа. Едва след изтичането на трите месеци се извършва проверка кой на какви социални помощи има право. Това важи най-вече за онези, които са успели да си намерят работа в Германия или пък са регистрирали фирма на свое име. По-сложно е положението с хората, които идват в Германия, без да имат работа.

На гражданите от страни, членуващи в ЕС, им се полагат детски надбавки, но не и помощи за безработни, известни в Германия като „Харц-4”. Междувременно и Европейският съд в Люксембург потвърди валидността на този германски закон. Като граждани на държави от ЕС, ромите от България и Румъния имат право свободно да усядат в Германия, но дори и там те често са маргинализирани и в неравностойно положение.

В един доклад за положението на ромите в берлинския квартал Нойкьолн се казва, че близо една трета от проучените лица получават социални помощи. Техните деца имат най-слаби познания по немски в училище сред всички останали деца на мигранти. Много от тези ученици пристигат без никаква образователна основа и трябва тепърва „да се учат какво означава да се учиш”, пише в доклада. Доста от семействата нямат и здравни осигуровки, поради което дори при леки настинки търсят лекарска помощ в спешните отделения на болниците.

Обикновено тези хора живеят и в лоши битови условия. Частните наемодатели в Германия не желаят да настаняват роми в жилищата си, пише в доклада. Германските статистики за безработицата не съдържат данни за етническата принадлежност, но в няколко документа на Федералната агенция по труда се твърди, че безработицата сред ромите от България и Румъния е особено висока. А Докладът за положението на ромите стига до извода, че подобна маргинализация е „благодатна почва за появата на дребна престъпност и принудителна проституция”.