Решиха за забрадките. А кръстчето?

След решението на съда в Люксембург относно религиозните символи на работното място мнозина се питат не е ли това дискриминация. Съдът на Европейския съюз обяви, че работодателят има право да забрани носенето на „политически, философски и религиозни символи", което, от негова гледна точка, не представлява „непосредствена дискриминация".

Тъкмо това оспорва правозащитната организация "Амнести интернешънъл": „Разочароващото решение на Европейския съд дава на работодателите по-големи възможности да подлагат своите служители на дискриминация заради религиозните им убеждения", се казва в становището на организацията.

Двама ищци

Жалби до съда бяха подали една белгийка и една французойка. Самира А. работела от три години в една белгийска фирма за сигурност, когато през 2006 решила да носи мюсюлманската си забрадка не само в свободното си време, но и на работното място. Това влизало в противоречие с вътрешния правилник във фирмата, който забранявал „всички видими белези за определени политически, философски или религиозни убеждения". Малко по-късно Самира била уволнена и завела дело срещу работодателите си.

В другия случай – този на френската дизайнерка на софтуер Асма Б.- липсва подобна фирмена забрана. През 2008 г. жената започнала да се явява с мюсюлманска забрадка пред свой клиент. Когато той се оплакал, фирмата помолила Асма Б. „следващият път да не носи забрадка". Тъй като тя отказала да се съобрази с тази молба, била уволнена.

Според люксембургските съдии, носенето на мюсюлманска забрадка не може да бъде забранявано само защото някои клиенти се оплакват. Съдът намира също, че фирмата е била длъжна да демонстрира еднакво отношение към всички свои служители по този въпрос и че привържениците на определена религия или светоглед не бива да бъдат дискриминирани.

През задната врата

Въпреки това "Амнести" смята, че Европейският съд е оставил една „вратичка тъкмо за подобни предразсъдъци и дискриминация". Критики изразиха също различни ислямски сдружения, както и Протестантската църква в Германия. С одобрение реагираха от лагера на европейските консерватори. Манфред Вебер от ХСС смята, че съдебното решение защитава европейските ценности. Според него е правилно, при определени обстоятелства, работодателите да могат да забраняват носенето на забрадки на работното място.

След това съдийско решение и за германските фирми ще стане по-лесно да забраняват носенето на „религиозни или мирогледни символи", смята Бернхард Франке от федералния Център за борба срещу дискриминацията. Засега е принципно разрешено жените да носят мюсюлманска забрадка на работното си място. Това е гарантирано от Всеобщия закон за равнопоставеността от 2005 година, който трябва да предотвратява всякакви форми на дискриминация – например заради етнически произход или религиозна принадлежност.

Тези права обаче могат да бъдат ограничени от работодателя, ако за това има „обективни причини" - например сигурността на работното място, опасността от брожение сред работещите или ако фирмата е застрашена от щети - поради масови оплаквания на клиенти.

А свободата на религията?

„Все пак работодателите нямаха големи възможности да налагат забрани. Правораздаването в Германия е много строго, тъй като законът изрично позволява упражняването на религиозните права и свободи", казва адвокатката Мануела Бек. Според нея, това няма да се промени и след сегашното решение от Люксембург, но тя очаква да има фирми, които "ще се престарават". 

Досегашните решения на германски съдилища относно носенето на мюсюлмански забрадки са твърде различни – както „за“, така и „против“. През 2002, например, Федералният трудов съд реши, че една продавачка е била неправомерно уволнена, само защото носела хиджаб. Отделните федерални провинции в Германия пък имат правото сами да решават дали местните учителки да могат да носят забрадки в час или не. Докато това е разрешено в Райнланд-Пфалц и Шлезвиг-Холщайн, в Бавария или в Берлин, например, е забранено не само носенето на забрадки, но и на еврейската кипа, както и поставянето на големи разпятия в класните стаи.

Видима символика

Подобни забрани може би очакват в бъдеще и служителите в частните фирми. Все пак, според Франке, няма данни за „системна дискриминация", макар че тъкмо мюсюлманките ще бъдат най-силно засегнати от новото съдебно решение. Причината е очевидна: докато човек може да носи кръстчето си и под дрехите, един тюрбан или хиджаб няма как да остане незабелязан. Тъкмо тези символи са израз на религиозни убеждения, които за много хора обаче са важен елемент, от който те не искат да се откажат.

Ръководителката на Федералния център за борба срещу дискриминацията Кристине Людерс е още по-категорична. Работодателите, според нея, трябва добре да премислят преди да забранят на служителките си да носят забрадки. „На мюсюлманките, носещи забрадки, може да им стане още по-трудно да си намират работа", казва тя.