"Магистралата от София до Скопие да се казва Гоце Делчев"

Интервю със социолога Андрей Райчев:

ДВ: На 17 ноември външните министри на държавите от ЕС ще обсъдят старта на преговорите със Северна Македония за еврочленство. Но България оповести, че ще ги блокира. В изявлението на външната министърка Екатерина Захариева сякаш присъства едно противоречие: България от една страна подкрепя членството на Македония, от друга обаче поставя вето. Защо се оказваме в това положение?

Андрей Райчев: Очевидно правителството смята, че Скопие не изпълнява договора. Това е прекият отговор - без да казвам дали това е правилно или не.

ДВ: А какво се крие зад тази позиция на София?

Райчев: Зад това стои едно раздразнение, което не е напълно неоснователно. Македонската страна сериозно мислеше, че може някак да се отърве от проблема. Искам да кажа две думи за онова, в което те не са прави. Те просто смятаха, че всичко някак ще се размине. Самата формула да се създаде комисия, която да реши спорните въпроси, беше начин нещата просто завинаги да се отложат. Както знаем, когато в парламента се създава комисия за каквото и да било, нищо не се случва. Скопие смяташе, че това ще мине, а в момента българското правителство им казва: „Няма да мине. Вие сериозно трябва да се съобразите с нас". Има ли България формалното право да направи това? Да, има.

ДВ: А правилно ли е това?

Райчев: Ако вече навлезем по-надълбоко, България, според мен, през всичките тези 30 години води една не много последователна политика по отношение на Македония. Ние се съсредоточаваме върху символи. Гоце Делчев е такъв символ, Никола Вапцаров е такъв символ. И цяла серия още символи. Тоест, ние постъпваме като Гърция. Гърците се съсредоточиха върху символа „Македония като такава" и дали Александър Македонски е елин (което е очевидно), а не славянин. И на базата на своята историческа правота и историческата си сила те постигнаха каквото искаха. Македонците не вярваха на очите си, когато Гърция ги спря за НАТО. Но тя ги спря. В Скопие тогава бяха сигурни, че някой ще изкомандва гърците и те ще си подвият опашката, но нищо такова не се случи. И накрая много трудно се стигна до решението страната да бъде преименувана според желанието на нашите южни съседи. България се опитва да прави същото. Съсредоточаваме се върху някакви символи и казваме: „Вие символично трябва да признаете еди-какво-си".

ДВ: Част от Европа се смее на това…

Райчев: Боя се, че голямата част от Европа се смее на това. Защото, първо, на европееца това звучи като много старо нещо. Ще ви дам един германски пример. Не може да има никакъв сериозен спор по въпроса дали Тил Ойленшпигел е германец или холандец или нещо друго. Още повече, че към момента, когато той се е появил на бял свят, такива нации не са съществували - те са били в ход на едно сложно генериране. Второ, ние се чувстваме някак си уникални в тази ситуация. Но не сме. Вижте Европа. Огромно количество европейски страни имат свои „Македонии", така да се каже. Например Валония за Франция. Какви са валонците - французи ли са? Това е смешен въпрос, независимо от факта, че династията Валоа управлява Франция столетия. Но от близо 180 години те живеят в отделна държава. Такива примери - колкото щете. А ако се пренесем на Балканите, ще видим, че няма балканска страна без своя „Македония". Румъния и Молдова, Гърция и Кипър, Сърбия и многобройните сърби, които не живеят в страната, даже Албания вече има своя „Македония" - Косово.

ДВ: Добре, какво следва от това?

Райчев: Ситуацията е типова и когато ние започнем да повишаваме тон, хората в Европа не разбират какво толкова се е случило. Това е нашата грешка. Огромна грешка е да внасяме пред ЕС спора какъв е Гоце Делчев - българин или македонец. Това ни прави второкачествени събеседници. Да, изслушват ни, да, може би имаме право, но престижът ни пада.

ДВ: Коя тогава е правилната политика?

Райчев: Трябва да се върнем малко назад в историята. Македонска нация има отскоро. Няколко милиона души смятат себе си за македонци. За мен критерият е прост и ясен: самоопределение. Тази тенденция тръгва някъде в края на 19 век и в рамките на Титова Югославия вече се развива като реалност. Нация значи обща история и общ език. Те имат и двете - самосъзнание за история и самосъзнание за език. Тъкмо поради тази причина те толкова наблягат на тази история: това е дълбочинно за тяхното самоопределение. Тезата „вие сте отскоро нация" е немисилимо да бъде лансирана и приета от самите македонци, защото нацията, един вид, е „от веки веков". Както ние извеждаме себе си от хан Аспарух, французите - от Жана д‘Арк и т.н. Несериозно е да си мислим, че можем да накараме македонците да мислят друго. Ние можем само да ги накараме да казват друго.

ДВ: Добре, каква полза има България от такова изнудване?

Райчев: Според мен, няма никаква полза. Добре, да речем, че ще го кажат. За да влязат в Европа, те може би всичко ще кажат. Но няма да го мислят. Освен това за този, който ги е накарал, няма да има добри последици. Както в тяхното сърце, така и исторически. Дали това е в наш интерес? Моят отговор гласи: не. Ще обясня какъв ни е интересът. Вие сега може би ще видите в мое лице строг националист, но аз съм дълбоко убеден, че Сърбия с една много хитра и коварна политика успява да отдели едно парче от българите и да го превърне в самостоятелна нацийка. Това е факт. Но това вече се е случило. Така че: какъв е нашият интерес в момента? Нашият интерес в момента е, първо, те да харесват България. Това е абсолютната предпоставка, за да продължим някакво възстановяване на отношенията с тези наши братя, които постепенно се превръщат от братя в братовчеди. И второ: в наш интерес е те да знаят за България. Защо например в Скопие да няма български университет? Както в Благоевград има Американски университет. Завършилите този университет не стават американци, но стават близки на Америка. Там идват пари от Америка, там идват специалисти от Америка - и се предполага, че голям процент от завършилите този университет са проамерикански настроени. И това е напълно легитимно, не е някаква пропаганда или агитация. Това е просто голяма услуга, която тези хора са получили от една държава.

ДВ: Мислите ли, че е реалистично да се открие Български университет в Северна Македония?

Райчев: България изобщо не го е поставила като въпрос. Да, сигурен съм, че има сили в Скопие, които ще кажат: „Не, не и не!". Но защо не? Ето с този въпрос трябва да се отиде при Меркел, а не да ѝ се обяснява за Гоце Делчев. Понеже това вече е сериозен аргумент. За всеки европеец ще бъде сериозен аргумент. Защото да откажеш такова предложение влиза в противоречие с европейските представи за свобода. Второ: България няма телевизия в Македония. И Скопие вероятно няма да разреши такова нещо. Това е също сериозен аргумент. Правиш телевизия, който иска - гледа, който не иска - не гледа. Това вече е понятна за европейците дискусия. А не „Ама те неправилно разбират въпроса за цар Самуил".

ДВ: Тоест, какви са правилните действия, които може да извърши българското правителство?

Райчев: България трябва да постави именно такива искания. А спорните въпроси да се решават, условно казано, така: След като и двете нации смятат Гоце Делчев за свой герой, нека така да се казва магистралата между София и Скопие. Много хубаво е за един герой, след като цели две нации го искат. Това би ни поставило в една цивилизована светлина и наистина би защитило българските интереси. А ние, струва ми се, правим една мързелива политика, искаме символи. Но защо са ни тези символи, за какво, за кой дявол?