Расизмът продължава да е проблем, дори в Европа

Всички хора се раждат свободни и с равни права и достойнство. Именно този основен принцип, залегнал във Всеобщата декларация за правата на човека, е бил централен пункт при възстановяването на Европа след Втората световна война и представлява фундаментът на международната правозащитна система. 

Структурният и институционален расизъм са налице

За съжаление хората с черен цвят на кожата не биват третирани равноправно. Въпреки напредъка, постигнат в областта на равноправието и борбата срещу дискриминацията, в редица европейски страни те все още се сблъскват със структурен и институционален расизъм.  Ако сте чернокож, вероятността да бъдете дискриминиран, например на трудовия пазар, в образователната система, в здравеопазването или при търсенето на жилище, е по-голяма, отколкото ако сте с бял цвят на кожата. Съответно по-често можете да бъде спрян за проверка от полицията.

Повечето европейски страни не водят статистика за проявите на расистка дискриминация. Но има проучвания, които демонстрират мащабите на проблема. Така например едно независимо проучване във Франция, проведено от неправителствената организация Defenseur des Droits ("Защитници на правата"), показва, че младите мъже от арабски и африкански произход биват спирани за проверка и обискирани 20 пъти по-често, отколкото представителите на останалите групи мъже. Подобен проблем съществува също и в много други страни – Белгия, Дания, Кипър, Ирландия, Италия, Испания и Обединеното кралство.

В Русия пък доклад на неправителствения център "Левада", изготвен по поръчка на Руския еврейски конгрес, също свидетелства за повишено негативно отношение към чернокожите или "мигрантите от Африка". А във Финландия изследване за дискриминацията на хора от африкански произход през 2017 година потвърди, че те редовно стават жертва на нечестно отношение.

Достъпът до здравни грижи също е възпрепятстван

От наскоро оповестен парламентарен доклад във Великобритания става ясно, че смъртността при чернокожите жени при раждане е 5 пъти по-висока от тази при белите жени. Освен това над 60 процента от чернокожото население на Обединеното кралство е на мнение, че националната здравна система NHS не им осигурява същата здравна защита, както на хората с бял цвят на кожата.

Актуално допитване на Агенцията на ЕС за основните права по същата тема показва, че 18 на сто от анкетираните на възраст от 16 до 24 години нито работят срещу заплащане, нито завършат някакво професионално обучение. Резултатите сочат още, че всеки пети участник в анкетата от африкански произход се чувства дискриминиран при търсенето на жилище. А изследване в Ирландия на Комисията за човешки права и равноправие показва, че чернокожите са подложени на дискриминация, когато става въпрос за заемането на ръководни постове, въпреки че са високо квалифицирани кадри. 

Насилието и смъртните заплахи не са изключение

Друг проблем, с който се сблъскват хората с тъмен цвят на кожата, са физическото и вербално насилие. В Португалия например има случаи на нападнати правозащитници и депутати от африкански произход, както и на получени смъртни заплахи. Бившата министърка на интеграцията в Италия Сесил Киенге, която е родена в Африка, както и подалата оставка правосъдна министърка на Франция Кристиан Тобира многократно са били мишена на расистки обиди.

Лично аз виждам една приемственост при всички тези случаи и несправедливостите, на които са подложени черните хора в Европа - от поколения насам. И въпреки това се отрича да съществува такъв проблем. Неспазеното обещание за равнопоставеност влиза в конфликт с дългите традиции в политическия, философския и юридическия смисъл на това понятие за поставянето на равноправието в центъра на европейските демокрации.

Европейският съд, Европейският съд за човешките права и съответните органи на ООН разполагат с богат арсенал от механизми за правоприлагане на този принцип. Но държавите са мудни в противодействието на тези практики, които превръщат тъмнокожите в хора втора категория в нашите общества. За да се подобри положението е необходимо европейските страни да обявят за свой приоритет битката срещу расизма и расовата дискриминация.

Расизмът трябва да бъде изкоренен

Те трябва да стигнат чак до корените на расизма срещу тъмнокожите, което включва и наследството на колониалното им минало и въпроса за робството. Освен това е необходимо да се борим систематично срещу речта на омразата и расистките престъпления. Друга важна област е полицейската работа. Най-после трябва да спре това, което наричаме с английския термин Racial Profiling (расово профилиране от страна на полицията при проверки на граждани - б.р.), както и затварянето на очите от представителите на закона при расистки мотивирани престъпления. Налага се да бъде осигурен и равен достъп до образование, заетост, жилищна площ и здравеопазване за всички - чрез съответните закони и като приложение в практиката. Учебните програми на училищата трябва да отразяват по-добре историята и културното наследство на хората от африкански произход, и с това и те да дадат своя принос за развитието на нашите общества.

За постигането на всичко това не липсват нито правни, нито професионално-технически или финансови инструменти. Това, което липсва, е политическата воля. Европейските страни повече не бива да игнорират афрофобията. Крайно време е да се задействаме, ако искаме да заличим пропастта между обещанието за равноправие за всички и реалната действителност.

Дуня Миятович е комисарка по човешките права към Съвета на Европа, чийто орган - Европейският съд за човешките права - отговаря за практическото приложение на Европейската конвенция за правата на човека.