Райс в Израел - "Мисията - невъзможна"?

Малко по-рано Израел освободи 198 палестински затворници. Вярна крачка в посока към мира ли бе този акт? Коментар от Петер Филип:

Това е седмата близкоизточна визита на Кондолиза Райс в рамките на 9 месеца. Това посещение в региона като че ли заслужава в още по-голяма степен от досегашните титлата

"Мисията - невъзможна"

Позициите на страните по конфликта са без изменения същите и са твърде раздалечени, палестинците продължават да страдат от борбите за власт между Западния бряг и ивицата Газа, а Израел /за кой ли път/ е изпаднал във вътрешно-политическа криза. Никой не вярва сериозно, че през близките месеци ще бъде намерен някакъв изход.

През ноември миналата година на конференцията в Анаполис бе взето решение, до края на т.г. да се постигне мирно споразумение между израелци и палестинци. Още тогава обаче преобладаваше загрижеността, че това надали ще е възможно.

Девет месеца по-късно загрижеността се превърна в убеденост

Все още израелският премиер Ехуд Олмерт и палестинският президент Махмуд Абас наистина на няколко пъти се събираха на разговори, но от тези разговори не произлезе нищо конкретно. Точно обратното: най-важните въпроси, като например за статута на Ерусалим или завръщането на бежанците, бяха в повечето случаи старателно заобикаляни.

Може и да е вярно, че изпадналият във вътрешнополитически притеснения Олмерт не можеше да направи компромиси без допълнително да ускори слизането си от сцената. Ала Абас не можеше да излезе с половинчати решения пред палестинците и да ги убеди в предимствата на мирния процес. Недостатъчно за целта се оказа и освобождаването на близо 200 палестинци - постановка, която бе разиграна навреме за визитата на Кондолиза Райс. Ала при наличието на над 10 хиляди палестинци в израелските затвори, сред тях немалко жени и деца, този акт не беше дори отделна капка върху горещия камък. А и освобождаването бе жест на добра воля най-много за пред американския държавен секретар, не обаче и по адрес на Абас и палестинците.

Израел не проявява почти никаква добра воля спрямо палестинците

Така например отдавна вече бе поето задължението да не се изграждат нови израелски селища на окупираните територии. Израелската неправителствена организация "Мир сега" изтъква, че понастоящем се строят над 2600 нови къщи в израелските колонистки селища на Западния бряг и че строителната дейност в района се е удвоила в рамките на една година, а броят на обявените конкурси за нови строежи са нараснали дори до 6 пъти. Строителните работи се извършват предимно източно от международно заклеймената стена между Израел и палестинските области. Поради което организацията "Мир сега" стига до извода, че целта е старата демаркационна линия, т.н. "Зелена линия", да изчезва все повече, за да може един ден да се тегли съвсем нова граница със заплануваната палестинска държава.

Този "един ден" според гледната точка на Ехуд Олмерт ще може да настъпи след около 10 години. Преди това окончателно уреждане надали щяло да бъде възможно. Ако изобщо има единство по някоя точка, то тогава единствено по този, че частични споразумения вече не вършат никаква работа. Целта си остава мащабно мирно уреждане, но тази цел изглежда все по-далечна.